Дефицитът на капитал във водещите банки по света възлиза общо на 474 млрд. евро, изчисли The Boston Consulting Group (BCG). И това е само един от проблемите на банките, подложени на натиска не само на регулаторите, но и на инвеститорите. Експертите на BCG очакват, че банковият сектор ще бъде подложен на деглобализация и нова вълна на консолидация.

В своето изследване BCG е анализирала 145 банки в САЩ, Европа и Азия, на които се падат 75% от всички банкови активи в тези региони. За петте години, изминали от началото на световната финансова криза, банките не успяха да преустроят своя бизнес и да го адаптират към новите условия.

Така икономическата печалба (печалбата след приспадане на всички разходи, включително и алтернативните) остава отрицателна за четвърта поредна година. През 2011 г. този показател бе 89 млрд. евро. Основната причина за това е, че рисковете излизат на банките 75% по-скъпо, отколкото преди кризата, и в обозримо бъдеще натискът над печалбата ще се запази.

При това през 2013 г. ще започне поетапното въвеждане на нормите на Базел III, което трябва да завърши през 2019 г. Към момента на банките не им достигат 474 млрд. евро, или 17% от общия им капитал към момента. Най-лоша е ситуацията в Европа, в която собствените проблеми на банките сериозно се изострят от дълговата криза в региона- дефицитът на капитал на Стария континент възлиза на 256 млрд. евро. Това превишава почти двойно потребността от допълнителен капитал на банките в САЩ (112 млрд. евро) и Азия (106 млрд. евро).

Освен регулаторите, натиск върху банките оказват и акционерите. „Инвеститорите настояват финансовите институции да започнат да изпълняват новите изисквания по отношение на собствения капитал още преди изтичането на установения в Базел III срок, защото изоставащите по дадения показател банки сами ще отслабят своите позиции на пазара”, коментират анализаторите на BCG. Инвеститорите имат повод за недоволство- стойността на акциите на големите банки остава под докризисните нива с 50-80%.

За да подобрят рентабилността на бизнеса си и за да подобрят капиталовите си съотношения, банките активно ще съкращават своите активи. Но ако досега банките, например в Европа, се избавяха от второстепенни операции, то сега ще им се наложи да се заемат с ключови бизнеси.

Това може да доведе до деглобализация на банковия пазар, тъй като банките ще ограничат бизнеса си в страни, в които той не носи достатъчно печалби или се сблъсква с твърде строги изисквания на регулаторите.

Паралелно банките ще продължат да намаляват издръжката си, при това много по-активно, отколкото досега. Расте вероятността много повече компании от банковия сектор да последват примера на UBS, която в края на октомври съобщи, че ще съкрати 10 000 работни места и юаст от инвестиционно-банковите си операции.

Една от последиците от намаляването на разходите може да бъде нова вълна на консолидация в индустрията. Силните компании ще изкупуват по-слабите.

Но бъдещите промени и предстоящи трансформации може да доведат до това, че бизнес моделът на банките ще бъде "заточен" от краткосрочното кредитиране и гъвкави портфейли. В този случай, те ще бъдат неспособни да осигурят сумите за дългосрочното финансиране, от което има нужда глобалната икономика.