Порядките по отношение на приемането на семейния доход за общ и начина му за разпределение в различните европейски страни се различават значително.

Общо 70.5% от домакинствата, където европейците делят жилището си с поне двама души на, възраст над 16 години, приемат семейния доход за общ и вземат съвместно с половинките си решения за неговото разпределение, независимо кой колко изкарва. Доходът включва този от трудови отношения, самонетост, собственост и капиталови източници.

Като цяло 20.9% от европейците приемат част от доходите като общи и част от тях като лични, с които сами да могат да се разпореждат.

Малък процент – 8.2% приемат всичкия доход, изкарван от тях, като личен.

Чувството за наличие на избор да се решава какво да се прави с целия доход, независимо от това кой го е спечелил, имат най-много хора в Малта (85.9%), следвани от Румъния, Гърция и Унгария с по над 80%.

На противоположния фронт, най-малко се приемат по този начин нещата в Австрия, където само 50% от хората, попадащи в изследването, мислят по този начин, 53.3% е процентът във Кипър и 54% във Финландия.

По отношение на хората, приемащи целия си доход, като личен, най-висок е процентът в Ирландия и Австрия, съответно при 23.6 и 23.5%.

България е пълна противоположност на тези схващания, като под 2% от хората приемат изкарвания си доход като личен и като такъв, с който само те могат да се разпореждат, сочи още изследването. Подобни са процентите още в Румъния и Кипър.

Средно 10.3% от населението в Европа, живеещи в домакинство с поне две лица над 16 години, държат изкараните си средства встрани от семейния бюджет. Много висок е бил този процент в Ирландия – 47.7%. С подобни навици под 5% се отличава населението на Хърватия, Унгария, Литва и Франция.

Четири от пет европееца са имали достъп до банкова сметка, като процентът се понижава до двама от трима, при живеещите при риск от изпадане в бедност. Сто процента от населението на Дания и 99.2% от холандците са имали достъп до банкова сметка.

България, за съжаление, отново е страната с най-нисък процент на хората с достъп до банкова сметка, като у нас едва 24.8% от населението е имало такъв. За сравнение, в Румъния, която е непосредствено след нас, процентът е бил 32.4.