Изследователи са разработили нов вид "роботизирана ръка" контролирана от мисълта, която помогна на парализирана жена да има известна степен на контрол и свобода на движение на изкуствената ръка.

Досега такава степен на развитие не е достигана при този вид протези, съобщи БГНЕС.

Изследването представлява пробив в развитието на протезираните крайници, контролирани от мисълта, което един ден може да позволи на парализирани пациенти /при злополуки, заради инсулт .../ или с липсващи, поради ампутация, крайници да възвърнат някои от възможностите си.

Резултатите от изследването на американските учени бяха публикувани в понеделник в британското медицинско списание The Lancet.

Изследването се фокусира отдавна върху връзката мозък - машина, която чрез имплантиране на фини електроди разпознава електрическите сигнали, излъчвани от тази част на мозъка, която е свързана с движението.

Тези сигнали "се превеждат" на компютърен код, който позволява задвижването на протезата.

В сравнение с други разработки, екипът има "напълно различен подход", при който с помощта на вид компютърен алгоритъм /програма/, се имитира как здрав мозък контролира крайниците, съобщава Андрю Шварц, професор по невробиология в Университета в Питсбърг /Пенсилвания/.

В резултат роботизираната ръка може да бъде преместена по-точно и естествено, отколкото при предишни опити, казва изследователят.

През февруари, екипът от Питсбърг е имплантирал два микроелектрода в отговарящ за движението сектор от мозъка на 52-годишна жена. Тя е с парализирани четири крайника, поради невродегенеративно заболяване, диагностицирано преди тринадесет години.

Две седмици след операцията, протезата е свързана и пациентът започва двуседмично обучение .

Още от втория ден, жената е в състояние да движи изкуствената ръка с помощта на мисълта си.

В крайна сметка, тя е в състояние да изпълни задачите, с успеваемост до 91,6% и по-бързо в сравнение с началото на теста.

Следващите стъпки: интегриране на сензори, например за откриване на студено и горещо; използване на безжична връзка тип Wi-Fi, за да се свърже мозъка с протезата.

В списанието The Lancet Грегоар Куртин от Федералната политехника в Лозана оценява този вид връзка мозък - машина като забележителен технологичен и биомедицински успех. Въпреки, че остават още много проблеми за разрешаване, този вид системи приближават бързо възможностите да бъдат реализирани клинично.