Медицината на бъдещето изглежда като приказка: тя ще позволи на пациентите да се грижат по-добре за своето здраве, оставайки далече от лечебните заведения.

През 2000 година, когато група учени обяви секвенирането на генома (определяне на последователността на подредбата на нуклеотидите в молекулата), пресата побърза да обяви настъпването на нова ера на персонализираната медицина. Джеймс Уотсън, който получи Нобелова награда за откриването на структурата на ДНК, прави разшифровка на собствения си геном през 2007 г. за 1.5 млн. долара- цена, сравнима с тази на ексклузивното Bentley, на кормилото на което веднъж има възможност да седне ученият. „Отличен автомобил”, каза Уотсън, „Но на нас ни трябва геном- Chevrolet, който да е по джоба на всеки”.

Оттогава геномиката много поевтиня. Доскоро процедурата по разшифровка на гените струваше 299 долара на крайния потребител, а днес – 99 долара. Точните резултати, разбира се, са по-скъпи. Клиентите на американската 23andMe например плащат 999 долара. Но и това е десет пъти по-евтино от цената на същата услуга през 2007 г.

Анализите на все по-големи масиви информация в тази слабопозната област след няколко десетилетия може напълно да изменят медицината, смятат участниците в конференцията Health Technology.

Ентусиастите на науката и сега са готови да говорят за „конструиране на здравето” на бъдещите поколения, като например Дейвид Ултшулер, който ръководи частния институт „Брод”, САЩ. Според него секвенирането още в близко бъдеще ще е такава рутинна процедура като анализа на кръвта. В ежедневието ще навлезе такъв термин като „фармагеномика”-при изготвяне на лекарствени препарати ще се отчитат индивидуалните особености на организма и противопоказания на пациента.

Но дори и това да не се случи в наши дни, и ние ще видим много потресаващи неща. Главният смутител тук е стремителната дигитализация и разпространение на мобилни устройства.

Джек Янг, директор на Qualcomm life Fund Ventures, смята, че една от най-дръзките иновации ще стане прилагането на технологиите за съхранение, препращане и обработка на информация, което за други пазари вече измината стъпка- кого днес ще удивиш с интернет търсачка. Колкото и да е странно, жизненоважната медицинска информация все още силно изостава в това отношение. Пазарът на доставки на медийно и развлекателно съдържание се развива с къде-къде по-бързи темпове от този на медицински данни. Но нещата се променят: сензорите на обикновен смартфон, струващ 200 долара, вече заменят вековната традиция да се ходи на лекар. В бъдеще ще е възможно необходимите данни за здравето на пациента да пристигат в цифров вид направо на монитора на лекуващия лекар.

Машините няма да убият лекарската професия, допълва Миси Краснър иотз Mergenthaler Ventures. Но цифровата информация ще намали времето, необходимо за един преглед. Новите технологии ще променят цялата организация на болниците и поликлиниките.

И не само…

Например за сериозни заболявания, като рак, пациентът често разбира в последния стадий. Но датчиците в портативната техника ще могат да откриват първите сигнали. Тревожният характер на симптомите ще може да бъде забелязан от всеки личен лекар.

При това пациентите не винаги ще имат нужда от лекарска консултация. Същите датчици ще могат да подават информация приел ли е болният лекарствата си.

Умни тоалетни ще правят моментален анализ и ще пращат данните към лекаря, без да се налага да ходите в клиниката.

Със смартфоните и сега могат да се правят някои процедури като кардиограма и ЕКГ, така че грижата за собственото здраве ще е по-лесна, особено за тези, които страдат от хронични заболявания. Проста и удобна система ще следи за режима на пациента и ще отчита и най-малкото отклонение от нормата.

Учените от Сharles Stark Draper Laboratories вече са създали специална татуировка за диабетици, която променя цвета си според съдържанието на глюкоза в кръвта. В бъдеще инсулинът ще бъде подаван автоматично, смятат учените, в чиито лаборатории вече зреят такива планове.

Разбира се и пред тези планове стоят редица въпроси. От една страна са консервативните бюрократични спънки, от друга- въпросът цифровата революция в медицината няма ли да увеличи лекарските грешки. Как ще се реши въпросът с поверителността на данните на пациента? Кой ще го защити от бродещите в мрежата хакери?

И въпреки това- говорим само за въпроси. Както знаем, прогресът - и за добро, и за зло, е неумолим.