През настоящата година денят на свобода от правителството носи известна ирония, тъй като спираме да работим за правителството точно в т. нар. „Ден на труда”

Точно до 1 май ще работят българите, за да си платят данъците през 2013 г. Образно казано това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за правителството и ще започнат да работят за себе си.

Датата е фигуративна, като показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде моментално изземвано – ние я наричаме ден на свобода от правителството, а по-света се знае като Tax Freedom Day, припомня Петър Ганев в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.

През настоящата година денят на свобода от правителството носи известна ирония, тъй като спираме да работим за правителството точно в т. нар. „Ден на труда” – традиционно неработен ден.

В България денят на свобода от правителството традиционно се пада някъде през месец май, като по-ранното му настъпване през последните 4-5 години се дължи до голяма степен на притиснатите от кризата и слабото възстановяване приходи и появата на бюджетен дефицит.

Казано по друг начин, държавата уж изземва по-малко, но всъщност пак харчи както преди.

Ако продължим със символичната сметка, то от 1-ви до 5-ти май са дните, когато данъкоплатците ще бъдат „освободени” от работа за държавата, тъй като тя ще финансира част от харчовете си със заеми – това е предвиденият дефицит в Бюджет 2013. Тези 5 дена рано или късно ще бъдат отработени в полза на държавата и ние ги наричаме „дни за отработване”.

Какво означава това за българина?

Нормално, сметките по-горе представляват средни стойности, които носят малко информация за всеки отделен човек. Данъчната тежест в България е различна за отделните хора, като голямата тежест пада върху раменете на работещите българи, които изрядно плащат своите данъци – те плащат подоходни данъци, внасят осигуровки и потребяват повече, тоест пълнят хазната с ДДС и акцизи. За тези българи, които могат да бъдат определени като „средна класа”, денят на свобода от правителството може да дойде дори през лятото. Те ще понесат тежестта и на т. нар. данък върху лихвите, тъй като огромната част от депозитите принадлежат именно на средната класа. От друга страна за българите, които не работят или просто работят „на сиво”, денят на свобода от правителството идва много по-рано.

Има ли повод да празнуваме?

Фокусът върху приходите в хазната носи донякъде лъжливо чувство за повече свобода през последните години.

Покрай кризата сериозно пострадаха приходите от ДДС и акцизи, както и от корпоративни данъци, което допълнително измести датата по-рано. Единствено приходите от данъците върху труда (подоходен и осигуровки) се задържаха сравнително стабилни. Така или иначе, ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, картината е друга – запазване на основни данъци като ДДС, корпоративен и подоходен, запазване на осигурителното бреме, но покачване на осигурителни прагове, покачване на акцизи и имуществени данъци, въвеждане на нови данъци (туристически, върху застрахователните премии, върху лихвите), както и сериозно квази-данъчно бреме.

Всичко това иде да покаже, че добросъвестните данъкоплатци губят от свободата си, често за сметка на другите, които се разсейват и не плащат.

И все пак, всеки български гражданин пълни хазната по един или друг начин. Най-много дни през 2013 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 35 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни 19 дни. За осигуровките ще ни трябват 27 дни – 19 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 11 дни, а тези от корпоративни данъци – за 7 дни. Други 7 дни ще работим, само за да си платим държавните и общински такси. Имуществени данъци ще ни костват 3 дена.