Излезе второто издание на международното сравнително проучване, организирано и реализирано от европейската мрежа от правни офиси на Делойт, относно режима и практическите аспекти на уволнението в Европа (International Dismissal Survey).

В проучването участват 25 държави, в това число и България, а докладът от него анализира разходите на работодателите при уволнение и сравнява законовите разпоредби в участващите държави.

Проучването разкрива наличието както на прилики, така и на съществени разлики в законодателствата на европейските държави. Българското законодателство стои по-близо до правната уредба в държавите от Централна и Източна Европа, където работодателите са обвързани от повече и по-формални правила, за разлика от по-свободния режим в западноевропейските държави.

Проучването показва, че в България, подобно на Унгария, Румъния и Словения, разходите за работодателя при уволнение (като обезщетение (тук се включва и заплащането за периода на предизвестие или обезщетението за неспазено предизвестие), представляващо определен брой месечни заплати) са много по-ниски от тези в Западна Европа.

Изхождайки от практиката на Делойт, Стамен Янев, старши мениджър Правни услуги в Делойт България, коментира, че най-често при уволнение в нашата страна работодателят заплаща между 1 и 6 работни заплати, и допълва:

„По показател „разходи“ страната ни се доближава до държавите от Централна и Източна Европа, където освобождаването на служител струва около 2.5 пъти по-малко, в сравнение със Западна Европа. Това, разбира се, може да бъде обяснено с разликата в икономическото развитие в тези региони и преживените трансформации в последните две десетилетия.“

Според проучването най-„скъпите“ държави са Италия (повече от 30 заплати), Белгия (до около 25 заплати), Испания (до около 20 заплати), Норвегия (до около 12 заплати).

България, подобно на Чехия и Словакия, прилага много стриктен подход по отношение на мотивирането на уволнението. Работодателят е обвързан от точно регламентирани в Кодекса на труда основания за уволнение.

Този подход се отличава съществено от законодателните решения в повечето държави, участващи в проучването. Въпреки че във всички европейски държави работодателите са задължени да мотивират уволнението (с някои особености в Белгия), подходът най-често е чрез общо очертаване на основанията за това.

Според Екатерина Сулева, мениджър Правни услуги в Делойт, е интересно да се разгледат правилата в Белгия, които предоставят една гъвкавост за бизнеса чрез възможността за уволнение без посочване на основание за това, както и без изискване за спазване на формални процедури.

В България предизвестието за прекратяване е задължителен реквизит на трудовия договор и е еднакво за работодателя и за работника/служителя. То се уговаря между страните в законово определените граници от 30 дни до 3 месеца (с изключение на срочните трудови договори, при които е фиксирано на 3 месеца или до края на срочния договор). Проучването показва, че тази продължителност е в границите на средното за Европа.

Екатерина Сулева отбелязва една съществена разлика между българското законодателство и това в повечето европейски държави, в които продължителността на трудовото правоотношение се отчита като фактор при определянето на срока на предизвестието за уволнение.

Българското законодателство предвижда защитни правила по отношение на определени категории работници и служители. Най-сериозна защита получават бременните служителки (които могат да бъдат уволнени само на определени основания) и служителите в отпуск поради бременност, раждане и осиновяване (които могат да бъдат уволнени само поради закриване на предприятието).

Според Ивелина Банкова, старши консултант Правни услуги в Делойт България, по този показател нашето законодателство е в синхрон със законодателствата на останалите участващи в проучването държави.