Може ли Европа да се освободи от американското технологично господство

Бенджамин Ревколевски, инженер по образование, не е предполагал, че една от бъдещите му задачи ще включва срещи с министрите по цифрови технологии на държавите членки на ЕС почти всяка седмица.

Но главният изпълнителен директор на OVHcloud, доставчик на услуги за облачни изчисления, се възползва от новата вълна на политически интерес, тъй като лидерите на блока все повече осъзнават зависимостта му от американските технологични компании за инфраструктурата, която захранва всичко – от системите за здравеопазване до националната отбрана.

„От 20 години се занимаваме с темата за суверенитета“, казва Ревколевски пред Financial Times, добавяйки, че след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ тонът на политическите разговори се е променил. „Това е наистина един различен свят“.

Европа се бори с несигурността относно дългосрочния ангажимент на американския президент към трансатлантическия алианс за сигурност и неговата склонност в преговорите да смесва въпроси като търговия, отбрана и регулиране. Тръмп подхрани тревогата сред европейските правителства и компании по отношение на поверителността и достъпа до данни и предизвика опасения, че САЩ могат да преустановят или блокират изцяло дейността на американските технологични компании в Европа.

Тази дейност е както дълбока, така и широка. Amazon, Microsoft и Google контролират повече от две трети от европейския пазар на облачни изчисления. Google и Apple доминират в операционните системи за мобилни телефони в ЕС, а Google и на световния пазар за интернет търсене. ChatGPT на OpenAI пък е водещият чатбот с изкуствен интелект в Европа, а платформите за социални медии, които милиони европейци използват, също са предимно американска собственост.

Точно както в областта на отбраната, трансатлантическата технологична зависимост се превърна в геополитическа тежест, усилвайки отдавнашните призиви Европа да инвестира повече и дори да дава предимство на собствените си компании при възлагането на обществени поръчки. В символичен знак за новото осъзнаване, Хена Виркунен, която през декември встъпи в длъжност като комисар по технологиите на ЕС, добави към титлата си и „технологичната суверенност“. Финландският политик иска да се фокусира върху независимостта на Европа в области като квантови изчисления, изкуствен интелект и полупроводници.

„Тези технологии са определени като критични и е важно да изградим собствени капацитети“, коментира тя пред Financial Times наскоро.

Нереалистично откъсване: Европа остава в американската технологична хватка

Макс фон Тун, директор за Европа и трансатлантически партньорства в Open Markets Institute, казва, че „взимането на въоръжение“ на технологичната зависимост от правителствата и пазарното господство на американските технологични групи „показаха както никога досега необходимостта Европа да насърчава независим, отворен и устойчив местен технологичен сектор“.

Но докато Европа преминава от анализиране на проблема към предлагане на потенциални решения, като например да дава предимство на европейските технологични компании пред американските, тя трябва да се бори и със собствената си липса на алтернативи. Само малка част от 50-те най-големи технологични компании в света са европейски. Технологичните стартъпи в региона са изправени пред регулаторна несигурност, фрагментация и липса на възможности за финансиране, които да им помогнат да растат, особено в областта на рисковия капитал.

„Когато искате да купите европейски продукти, трябва да имате какво да купите“, акцентира Дариуш Стандерски, държавен секретар в полското министерство на цифровите въпроси, който председателства срещите на министрите на цифровите въпроси на блока, докато Полша беше ротационен председател на ЕС.

В знаковия доклад за конкурентоспособността на ЕС от миналата година бившият италиански премиер Марио Драги предупреди, че пропастта между производителността в Европа и САЩ се е увеличила главно заради слабостта на ЕС в областта на нововъзникващите технологии.

За Анди Йен, основател и главен изпълнителен директор на Proton, базираната в Женева група, стояща зад ProtonMail и други приложения, фокусирани върху поверителността, дебатът около подкрепата на местни технологични групи се отнася точно до това.

„Ако не инвестираме в технологии в Европа, просто се отказваме от най-големия двигател на икономическия растеж“, казва той пред Financial Times. „Това са компаниите, които ще създадат високоплатени работни места, високи печалби и приходи и ще ни позволят да финансираме нашата социална система“.

Френската Mistral AI е пример за по-широките усилия на Европа да се възползва от обещанията на технологиите от следващо поколение. Някога провъзгласена за потенциален световен лидер в областта на изкуствения интелект, тя загуби позиции в полза на американските си конкуренти, подкрепяни от големите технологични групи, и, подобно на много други, беше изненадана от възможностите на китайската DeepSeek. Междувременно блокът се бори да намери баланс между предизвикателството да регулира изкуствения интелект и необходимостта да привлече достатъчно инвестиции и талант, за да се увеличи изчислителната мощност в блока.

Това ни води директно обратно към облачните изчисления, които са непосредствен приоритет, когато става въпрос за намаляване на зависимостта от американските технологични групи. Тъй като все повече правителства, компании и граждани прехвърлят данни от локални сървъри към облачна среда, центровете за данни и свързаните с тях кабелни мрежи са се превърнали в критична инфраструктура за съвременния живот.

Американските компании доминират на европейския пазар на облачни услуги, което предизвиква опасения сред европейските политици и лидери в индустрията, че американското законодателство, по-специално Cloud Act, може да окуражи администрацията на Тръмп да упражнява по-голямо влияние върху европейските данни – дори ако те се съхраняват на сървъри, намиращи се в Европа. Това е тревожно, защото Вашингтон премина от оплаквания относно регулациите в областта на технологиите и наказателните мерки на ЕС към оспорване на тези решения и „съчетаване на това със заплахи за мита, понякога дори свързвайки ги с решения за сигурността, които биха могли да окажат негативно влияние върху континента“, казва Зак Майърс от мозъчния тръст „Център за регулиране в Европа“ (CERRE).

4 начина, по които Законът за дигиталните пазари на ЕС променя вашите технологии

Ключови институции, включително Европейската комисия, в момента водят преговори с доставчици като OVHcloud за прехвърляне на част от своите облачни услуги от американски компании, с цел да се подобри цифровата автономност на Европа.

По-късно тази година Европейската комисия ще представи нов акт, целящ да преодолее разликата в капацитета на облачната и AI инфраструктурата в Европа, включително мерки за увеличаване на капацитета за сигурна обработка на данни на облачните доставчици, базирани в ЕС. Длъжностните лица от блока все още обмислят дали и как да включат в законодателството разпоредби за „купуване на европейски продукти“ – което би дало предимство на европейските компании пред американските – като същевременно се опитват да спазват споразумението на Световната търговска организация за държавните поръчки.

То изисква равно третиране на местните и чуждестранните участници в търговете. Застъпниците на тази идея твърдят, че това би насочило инвестициите към европейските технологични компании, би спомогнало за стимулиране на съществуващата технологична екосистема в целия блок и би ускорило създаването на алтернативи на американските доставчици.

В миналото ЕС се е опитвал да използва индустриалната политика в области като облачните изчисления, но без успех.

Александър Рур от Асоциацията на компютърната и комуникационната индустрия, чиито членове включват много големи технологични групи, казва, че дебатът за грубите ограничения на достъпа до пазара за технологични компании извън ЕС „само отвлича вниманието на политиците от истинската задача: най-накрая да се създаде функциониращ единен цифров пазар с ясни, прости и практични правила“.

Но все повече изглежда, че това е посоката, в която се движи Европа. ЕС вече обяви, че иска правителствата да изключат чуждестранните участници от търговете за обществени поръчки в предстоящата директива за обществените поръчки, която комисарят по просперитет и индустриална стратегия Стефан Сежурне нарича „Закон за купуване на европейски продукти“.

Сежурне, бивш френски външен министър и близък съюзник на президента Еманюел Макрон, по-рано коментира пред FT, че счита даването на предимство на европейските участници в обществените поръчки за „първа стъпка“. Макар да се въздържа да потвърди, че ще настоява за включването на такива клаузи в предстоящата инициатива за облачните технологии, той е категоричен, че са необходими действия в области на частния сектор, в които Европа е напълно зависима от една страна, добавяйки, че „в областта на технологиите сме много, много зависими от американците“.

Марк Ферачи, френският министър на промишлеността, е по-конкретен, като заявява пред репортери, че клаузите „Купувайте европейско“ трябва да се прилагат към критични индустрии. По думите му „облачните центрове за данни, особено сървърната инфраструктура, са такава критична индустрия“.

Изправени пред перспективата да бъдат изтласкани от игралното поле, големите технологични компании се съпротивляват с всички възможни средства. През последните месеци Microsoft, Google и Amazon обявиха т.нар. суверенни облачни услуги, предназначени да запазят данните и оперативния контрол в рамките на определена географска област, за да успокоят европейските си клиенти. Главният юридически съветник на Microsoft посочва, че ако е необходимо, компанията ще заведе дело срещу американското правителство, за да защити достъпа на европейските клиенти до своите услуги, позиционирайки се като „източник на цифрова стабилност в период на геополитическа нестабилност“.

Google пък внедрява „air-gapped“ решения, при които данните на клиента не трябва да бъдат свързани с други мрежи, и укрепва своите суверенни облачни опции в ЕС. Amazon от своя страна въведе нови суверенни контроли и установи независимо управление за своята европейска организация.

В частни разговори няколко лобисти и мениджъри на големи технологични компании също изразяват увереност в способността си да продължат да доминират на европейския пазар, предвид липсата на местни алтернативи.

За Рур от CCIA истинската суверенност се състои по-скоро в управлението на зависимостите чрез разширяване на свободата на избор:

Кой ще отстъпи първи? Как ЕС се подготвя да постигне споразумение с Тръмп

„Истинският приоритет трябва да бъде избягването на ситуация, в която европейските потребители са обвързани с един-единствен доставчик на облачни услуги и осигуряването на здравословна конкуренция, а не налагането на използването на определени компании за сметка на ефективността“.

Но последните инициативи на големите технологични компании са посрещнати с известен скептицизъм. Фон Тун от Open Markets Institute ги нарича „суверенно измиване“ и предупреждава европейците „да не им вярват и да не ги третират като заместител на действията, необходими за осигуряване на истинска цифрова суверенност“.

Ревколевски от OVHcloud приветства инициативите, но казва, че е задача на корпоративните лица, вземащи решения, „да анализират наистина какво им се предлага“, като се има предвид, че само локализирането или криптирането на данни не са достатъчни, за да се осигури истинска суверенност в облачните изчисления.

Дебатът за цифровия суверенитет достига далеч отвъд облачните изчисления, засягайки цялата цифрова инфраструктура и нейното използване. Това доведе до инициативи като EuroStack, която има за цел да изгради европейска технологична инфраструктура и призовава политиците не само да дават приоритет на европейските компании при възлагането на обществени поръчки, но и да създадат фонд за стимулиране на местните технологии. Инициативата беше изрично спомената в коалиционното споразумение между двете основни партии в Германия.

Но инвестициите са основна пречка за постигането на тези цели, дори и повече обществени поръчки да благоприятстват европейските технологични компании. EuroStack твърди, че през следващото десетилетие са необходими инвестиции в размер на 300 млрд. евро. Други оценки посочват сума от 5 трлн. евро.

Дори ако ЕС успее да обедини публичното и частното финансиране, за да стимулира своята цифрова инфраструктура, както твърдят служители и изследователи, това рискува да отнеме твърде много време или изобщо да не се осъществи. Очевидният пример за това е френско-германската инициатива Gaia-X - мрежа от свързани доставчици на облачни услуги, която се надяваше да оспори американската доминация в областта на облачните услуги в Европа.

„В миналото ЕС се опита да използва индустриалната политика в области като облачните изчисления, но тези опити бяха напълно неуспешни“, казва Майърс от мозъчния тръст CERRE. „Идеята, че просто трябва да опитаме отново, но по-усилено, ми се струва, че изисква малко повече внимание“.

За други дебатът трябва да се измести от инфраструктурата.

Неяснотата на ЕС по отношение на AI става все по-голям проблем

„Това, което ни липсва, не са чипове и центрове за данни“, казва Кристиан Клайн, главен изпълнителен директор на германската SAP, най-голямата софтуерна група в Европа, по време на скорошна телеконференция с журналисти. „Липсват ни хора и таланти, които да могат да приложат изкуствения интелект в контекста на това, от което се нуждаем в Европа“.

Повишаването на технологичните възможности на Европа се разглежда в Брюксел и като възможност да се спре икономическото забавяне на блока.

Йен от Proton добавя, че ключови европейски сектори като автомобилната промишленост, банковото дело, електронната търговия и здравеопазването ще бъдат още по-силно засегнати от технологичните промени. За него краткосрочните разходи за прехода, свързани с отказването от американските технологични доставчици, не са разход, а „инвестиция в бъдещето“.

Но разпоредбите за суверенитет могат лесно да се превърнат в протекционизъм, без да донесат резултати за потребителите или публичните институции

„Ако нямате инженерите, таланта и ноу-хау, за да създадете този тип неща тук, на практика сте загубени за 21-ви век“, казва той. „Нямаме шанс. Дори и без Тръмп, това е нещо, което трябва да се направи“.

Въпреки това тези краткосрочни разходи все още са предизвикателство за много европейски компании, особено ако местните алтернативи не разполагат с мащаба или ценовите опции на по-големите си американски конкуренти.

„Разпоредбите, насочени към суверенитета, могат твърде лесно да се превърнат в протекционизъм, без да донесат резултати за потребителите или публичните институции“, казва Томас Буе от Business Software Alliance, лобистка група на глобалната софтуерна индустрия.

Обвиненията в протекционизъм или антиамериканизъм са чувствителни за ЕС, който традиционно е изграден върху ценностите на отворения пазар и остава зависим от подкрепата на САЩ в други области.

„Наистина ли трябва да започваме още една битка със САЩ по този въпрос точно сега?“, пита висш дипломат от ЕС, посочвайки продължаващите търговски преговори между Брюксел и Вашингтон и ключовата роля на Америка в подкрепата на Украйна с военно оборудване.

Други европейски служители и дипломати подчертават, че блокът е решен да действа по-предпазливо.