Цената на тока може да се намали с между 8 и 10%, по думите на лидера на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от Дарик.

Като първа мярка за това КНСБ предлага да се понижи таксата за пренос на електроенергия. Според синдиката именно заради високата такса за пренос е затруднен износът на ток, а консумацията на вътрешен пазар намалява.

От КНСБ предупреждават, че при промяна на структурата на енергийния микс може да се ударят и свързани структури – например минната индустрия. Възможно е 12 000 души в ТЕЦ Бобов дол и Мини Марица Изток да бъдат заплашени от съкращения. Задълженията на НЕК за Цанков камък и АЕЦ Белене да бъдат прехвърлени като дълг към бюджета, а не да "тежат" на НЕК, настояват още от КНСБ.

Президентът на синдиката Пламен Димитров обяви след среща при президента Росен Плевнелиев, че лидерите на КНСБ и на КТ Подкрепа са представили мерките за овладяване на цените на електроенергията. Димитров допълни, че след срещата е станало ясно, че парламентът може би ще работи малко по-дълго от очакваното предварително.

За намаляване на цената на тока с 8% говори и премиерът Бойко Борисов ден преди да подаде оставка. Неговото предложение обаче бе обвързано с преразпределение на микса, при което гражданите щяха да купуват повече от евтиния ток на АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица 2". Бизнесът още тогава предупреди, че при тази ситуация ще има съкращения на работници в скъпите тецове и фалирали предприятия заради по-скъп ток.

Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев заяви пред "Хоризонт", че в основата на протестите са сбърканите макроикономически баланси, които се поддържат от политическия елит.

Според него реалната цена на електроенергията за гражданите е по-висока от тази, която плащат, тъй като тя се субсидира от бизнеса. По същия начин стоят нещата и с таксата смет и с топлоподаването и водоснабдяването.

Данев подчерта, че трябва да бъде извършено балансиране на макроикономиката и че гражданите не могат да получат срещу труда си заплащане, с което да могат да покрият разходите си.

Председателят на Българската стопанска камара потвърди, че бизнесът също подкрепя искането на гражданите за нов обществен договор. Той изтъкна, че един от възможните варианти за макроикономическо балансиране е да се спре масовият износ на добавена стойност от страната, за което политиците нехаят, и да се спре закриването на малкоемки дейности, които носят висока добавена стойност.