Шестима души се подпалиха сами в България за по-малко от месец. Трима от тях загинаха. Смъртта на първия – Пламен Горанов – 36-годишен фотограф и скален катерач, потресе особено много обществото, пише The Economist.

Г-н Горанов се превърна в българския Ян Палах (студентът, подпалил се през 1969 в знак на протест срещу съветската инвазия в Чехословакия) и стана символ на протестите, обхванали страната през последните няколко седмици. "Ти запали нашия кураж и любовта ни към свободата", гласеше един транспарант по време на траурното шествие в деня на националния празник.

Самозапалването не е нов феномен в България. Според Медици без граници – медицинска благотворителна организация, България, дом на 7.3 млн. души, имала по средно 7.4 случая на самозапалвания годишно в периода от 1983 до 2002 г. Повечето от тях били политически мотивирани, отбеляза изданието.

Въпреки това тази вълна от протести и готовност на индивидите да извършат най-върховната саможертва за политически цели е по-лоша от всеки от предходните случаи от падането на комунизма. Българите се чувстват износени от вилнеещата корупция, лошо ръководство както в държавния, така и в частния сектор, безполезната бюрокрация, високата безработица и бедността.

"Дълбоко вкоренената причина за политическата криза е именно бедността", коментира Кристофор Павлов – главен икономист в УниКредит Булбанк. Демонстрациите вече свалиха кабинета на Бойко Борисов, който подаде оставка през миналия месец, тъй като, по думите му, не би могъл да "участва в правителство, при чието управление полицията бие хората".

В началото на март Росен Плевнелиев – президентът на страната, въведе служебен кабинет, ръководен от Марин Райков – бивш посланик на София във Франция, който ще работи и като външен министър. В деня, в който държавният глава представи временното правителство, стотици протестиращи хвърляха тоалетни хартии по сградата на парламента. Те бяха взели със себе си метли и носеха транспаранти, гласящи: "Да изметем боклука".

Новото правителство от предимно компетентни технократи не може да стори много преди парламентарните избори на 12 май. "Ще се опитаме с ограничените ресурси и малкото време на наше разположение да помогнем на най-уязвимите части от населението", обеща Деяна Костадинова – заместник-премиер и министър на труда.

Безработицата удари 12% през февруари, като това е най-високото й ниво от 2005 г. насам. Над 22 на сто от българите живеят под официалния праг на бедността. Средната месечна заплата е 400 евро.

Въпросът днес е кой ще спечели изборите през май и дали победителите ще могат да върнат спокойствието на гражданите, да се придържат към политиката на фискални икономии и най-после да изчистят авгиевите обори на корпоративна България. Това ще помогне на страната да си осигури крайно необходимите й европейски фондове, които досега се усвояваха мудно.

В първите изследвания след оставката на правителството дясноцентристката партия на г-н Борисов – Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), имаше лека преднина пред социалистите БСП. Според Галъп подкрепата за ГЕРБ била 19.7% - спад от 22% през февруари, докато тази за БСП спаднала до 18.6 от 22%.

Оставката на Борисов (до голяма степен считана за тактически ход, целящ да запази останалия политически капитал), изглежда, се отплаща. Още по-тревожно е надигането на крайно дясната, националистическа партия "Атака". Подкрепата за нея скочи на 5 от 1.2% през февруари.

Но "Атака" ще бъде уайлд кардът на следващите избори – нито една от основните партии не желае да сформира коалиция с екстремистка групировка, посочва The Economist, цитиран от БГНЕС.