Четиридесет и пет години след случайното му откриване дълбоко под блатата на Западен Сибир, в момента надпреварата за разработването на най-голямото шистово находище на петрол в света Баженов е в пълна сила.

Сондажите ще започнат тази пролет на фона на обещанието на президента на Русия Владимир Путин да освободи хватката на Кремъл около приходите от естествените находища на страната, с надеждата да даде началото на революция в добива на шистови находища в Русия.

ExxonMobil и руската държавна компания Rosneft оглавява новата фаза на проучването, за да разберат дали Баженов ще оправдае очакванията.

Руските производители вече са докладвали на руското правителство за 500 млн. тона, или 3.5 млрд. барела суров петрол, които могат да бъдат добити от Баженов.

Находището е проучвано, но сондажни работи почти не са извършвани, а то лежи под непробиваема черна глина под съществуващите петролни полета, покриващи по-голяма част от Западен Сибир.

"Когато работех по проучванията, един от нашите геолози го наричаше дивият черен камък", казва Татяна Смагина, която ръководи управлението на резервите в Центъра за изследване на петрола в Тюмен, който пък е част от Rosneft.

В центъра има мостри от 30-годишната сондажна работа в Западен Сибир, чието изучаване помага да се определи откъде ще дойде новият петрол на Русия.

Според руското правителство от „дивият черен камък“ може да се добиват по 1-2 млн. барела на ден до края на десетилетието.

Въпреки това пълният мащаб на евентуалния размер на находището остава мистерия. Оценките варират от консервативните 3 млрд. тона, или над 20 млрд. барела, до 143 млрд. тона.

Най-оптимистичната оценка би се равнявала на невероятните 1 трлн. барела, което е близо четири пъти колкото размера на петролните резерви на Саудитска Арабия или количеството петрол необходимо за 30 г. напред при настоящите нива на потребление.

От Международната агенция по енергията описват Баженов като най-голямата „скала източник“ в света. Това е пласт от органична материя от периода юра, който се намира под по-голяма част от петролните залежи в Западен Сибир.

Тези огромни залежи не означават, че страната ще постигне същия шистов бум като в САЩ, където в щата Северна Дакота от находището Bakken се очаква да се добиват 1.2 млн. барела петрол дневно до 2015 г.

В момента Русия вече добива повече петрол от конвенционални източници от Саудитска Арабия в размер на около 10.3 млн. барела дневно и може да се обърне към шистовия добив, за да запази производството на тези нива.

Опитът на САЩ доведе до създаването на ново поколение евтини и восокотехнологични сонди и напредък в технолгиите. В същото време петролната индустрия в Русия е съсредоточена в ръцете на няколко влиятелни играчи през последното десетилетие и е контролирана основно от държавата, което поражда въпроси за нейната ефективност.

Започващите сондажи ще определят дали Русия може да премине към по-модерна петролна индустрия и дали Баженов е ключът към това.

"Баженов е огромна формация. Тя покрива половината Западен Сибир. Виждал съм карти, според които находището е 22 пъти по-голямо от Bakken в Северна Дакота," казва Ричард Андерсен, главен финансов директор на Eurasia Drilling, най-голямата сондажна компания в Русия.

Според Андерсен обаче находището "не е хомогенно" и проучванията в различните му части могат да дадат различни резултати.

Геологията обаче далеч не е основният проблем пред добива на шистов петрол в Русия.

Усилията за създаване на смесени дружества за сондажи се сблъскват с руската бюрокрация.

Най-големият проблем обаче е данъчното облагане. Разходите за извличането на барел от находището Баженов се оценяват 40 долара. Желанието на Кремъл, който в момента прибира по 90% от проходите от износа, да намали данъчната ставка, показва интерес към проучването и добива на шистов петрол.

Дори и обаче пред перспективата за увеличаване на приходите от добива на петрол, които съставляват 40% от приходната част на бюджета на Русия, това желание стига само дотук.

Правителството приложи пакет от данъчни облекчения, които включват и добива от Баженов. |Те трябваше да бъдат приети на 1 октомври миналата година, но все още не са стигнали до парламента.

Производителите също така могат да се сблъскат с вероятността да сондират наново петролните си полета в Западен Сибир, за да достигна до Баженов, което е под тях, въпреки че достъпът може да стане и през съществуващите петролни кладенци.