Милиардерът Джон Полсън е изгубил над 300 млн. долара от личното си състояние заради инвестициите си в злато, чиято цена падна до най-ниското си ниво от близо две години.

Хеджфондовете на Полсън управляват близо 9.5 млрд. долара, от които около 85% са инвестирани в злато и произхождащи от него активи. Цената на златото падна с 4.1% в петък, намалявайки личното състояние на Полсън с около 328 млн. долара.

Цената на златото вече е в мечи пазар, след като падна с над 20% от върховото си ниво през август 2011 г., като това е поредната лоша новина за 57-годишния Полсън, чиито фондове изпитват сериозни затруднения с доходността в последните две години.

През миналата година Полсън увери акционерите си, че неговият Gold Fund със 700 млн. долара активи, ще донесе по-голяма доходност от другите му инвестиции, защото металът е най-добрият хедж срещу инфлацията и валутната девалвация. Фондът губи 28% от началото на годината до март.

"Спадът напоследък не променя нашите дългосрочни виждания", казва Джон Рийд от Paulson & Co. “Ние започнахме да инвестираме в злато на цена от 900 долара за тройунция през април 2009 г. Въпреки, че цената му е паднала от върха си, тя все още е доста над това ниво."

Освен загубите от спада в цената на златото акционерите в Paulson & Co., между които и основателят на компанията, са изгубили и около 62 млн. долара за ден от инвестициите в акции на компании, добиващи злато.

Сред най-големите инвестиции на Paulson & Co. в такива компании е 7.35-процентният дял в AngloGold Ashanti Ltd.

През миналата седмица Goldman Sachs Group Inc. обяви, че понижава прогнозата си за цената на златото през 2014 г.

Deutsche Bank AG пък понижи прогнозата си за 2013 г. с 12%, изтъквайки като една от причините за това поскъпващият долар. От Societe Generale SA заявиха на 2 април, че златото е "балон."

Според Рийд златото ще продължи да поскъпва в дългосрочен план, защото правителствата инжектират пари в икономиките с невиждани темпове.

"Очакваме подобряването на състоянието на икономиката и на фондовия пазар да доведе до по-голям ръст на паричното предлагане, отколкото реалният икономически растеж, което в крайна сметка да доведе до инфлация."