Изминалата година може да се определи, като поредната лоша по отношение на представянето на хеджфондовете. Дори и управляваните от инвестиционни гуру фондове не са успели да бият пазара.

Известният с продажбите си на късо Дейвид Айнхорн не се е представял особено добре, като управляваният от него Greenlight Capital е донесъл на инвеститорите 8% доход през 2012 година, далеч под 13-те процента на широкия индекс S&P 500.

Фондовете на Джон Полсън – човекът, направил „най-великата сделка на всички времена“, залагайки на пукане на имотния балон през 2007 година, също са бил разочарование за инвеститорите през миналата година със средна доходност за петте фонда от едва 2%.

Фондът Advantage Fund, някога най-големият, управляван от Полсън, е генерирал загуби за инвеститорите от 14% през изминалата година, което е пак е по-добре от представянето му предходната година, когато е донесъл загуба от над 35%.

Средният хеджфонд е донесъл печалба за инвеститорите от 6.2% през миналата година според данни на Hedge Fund Research.

За сравнение трите основни щатски индекса са отбелязали повишения между 7 и 13%. Или казано по друг начин, инвеститорите, заложили на индексни фондове, базирани върху водещите индекси, са генерирали значително по-добър резултат, който не е бил допълнително облаган с високи такси.

Независимо от лошото представяне хеджфондовете са се радвали на добър инвеститорски интерес, като към края на септември миналата година са управлявали средства на стойност 1.8 трилиона долара, според изследователската компания BarclayHedge.

В сравнение с класическите инвестиционни фондове, които взимат такса около 1% от управляваните средства, традиционната такса на хеджфондовете е 2% от управляваната сума, независимо от представените резултати. От тук нататък мениджърите удържат допълнителни 20% от потенциално реализираните печалби.

Причината за популярността на този род инвестиционни схеми е отчаяната нужда от доходност на пенсионните фондове и останалите институционални инвеститори, притискани от ниски лихви.

Според много мениджъри пенсионните фондове по-скоро биха заложили за голяма възвращаемост отколкото да инвестират в по-стабилни активи.