Малките хотелчета да предлагат храна от собствени стопанства вместо да сервират на гостите си изкуствени турски домати и месо от другия край на света.

Такава ниша за родния туризъм и магнит за повече чужденци предлага Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. За целта обаче туризмът и земеделието трябва да си подадат ръка.

Примери в тази посока вече не липсват. Курортният комплекс Албена обработва към 3-4 хил. дка земя и има стопанство, благодарение на което предлага на гостите си собствено производство зеленчуци. Във Велинград хотел "Рич" също има свое стопанство и с продукцията си изхранват туристите си, отбелязва Рагин.

Зеленчуците

За да се реализира тази пазарна ниша обаче, държавата трябва да даде адекватни стимули за родното производство.

"Зеленчукопроизводството трябва да бъде освободено от налози, например за 5 години, при определени условия и бизнесплан. Защо в момента 80% от храната, която се използва у нас, е внос? Как може градината на Балканите да внася храна, вместо да произвежда и да храни туристите с нея?

Това е престъпление. В Гърция 1.5 млн. души се върнаха на село заради кризата. И тук може да стане така. След като няма работа в града, защо да не се върнат към корените си хората", аргументира се Рагин.

Той приветства и идеята на община Кюстендил да се оземлят безимотните българи, които да намерят своя поминък в земеделието.

Намалете ДДС

"Не е реалистично зеленчукопроизводството да се освободи от всички данъци, необходимо е само да се намали ДДС. Навсякъде в ЕС ставката за плодове и зеленчуци е по-ниска, например във Франция е 4 на сто. Сигурен съм, че държавата няма да загуби много приходи в хазната, защото и без това в момента това производство е малко.

В бъдеще обаче, при разрастване на производството, тези пропуснати приходи за хазната ще бъдат компенсирани, защото ще се наемат безработни, ще се плащат повече осигуровки и ще се събира повече данък печалба", категоричен е Христо Цветанов, шеф на Асоциацията на земеделските производители в България.

Той обаче напомня, че другата важна предпоставка за възраждане на родното производство е бързата работа по възстановяване на поливните системи в България, за които през последните 4 години имаше периодични сигнали, че се разрушават и продават за скрап от самото министерство на земеделието.

От ведомството признаваха, че част от каналите се продават за скрап, но твърдяха, че става въпрос само за съоръжения, които вече не могат да се използват.

Относно оземляването на безимотните от Асоциацията на земеделските производители приветстват идеята, но напомнят, че бъдещата власт трябва бързо да задейства комасацията на земята, за да осигури ефективно и печеливше обработване на нивите.

Евтини кредити

Туристическият бранш е категоричен, че трябва да се възроди и производството на уникалното българско краве мляко. "У нас има десетки обезлюдени села. Ако се направи програма, по която да се отпускат безлихвени заеми за хората, които са решили да отглеждат крави, хората ще се върнат на село", предлага още Благой Рагин.

"Подобни схеми за безлихвени заеми се предлагаха от фонд "Земеделие" преди влизането на България в ЕС за районите на Странджа, Сакар и Родопите. Сега, за да се приложи подобна схема, първо страната ни трябва да я изпрати за одобрение пред ЕК и второ - да осигури средства от собствената си хазна, с която след това да я реализира", коментира пред "Труд" Димитър Зоров, който, освен преработвател на млечни продукти, е и животновъд.

Той обаче смята, че в условията на криза бюджетът едва ли ще разполага със средства за предоставяне на такива заеми за цялата страна.

Крехко агне

"Нашите агнета са мерцедесът на агнетата! Защото пасат билкови треви, каквито няма никъде другаде. И месото им е много по-вкусно и крехко. Има голямо търсене на българско агнешко, а няма достатъчно производство. Например, Саудитска Арабия иска по 5 млн. агнета, ние не можем да намерим толкова", добавя още Благой Рагин.

Той предлага интересът към този изконен български поминък да се върне, като се гарантира, че хората, които отглеждат овце, ще имат осигурен пазар. Хората могат да се подтикнат, като им се гарантира, че кооперациите ще изкупуват продукцията и ще я изнасят зад граница, добавя още той.

"Интерес към българските агнета наистина има, стимули обаче не се дават, а парадоксалното е, че парите за тях са осигурени", възмути се пред "Труд" Бойко Синапов, шеф на Националната асоциация на животновъдите.

Катар още е мираж

Той припомни, че още преди година Катар дойде у нас и заяви, че ще инвестира между 50 и 100 млн. долара, които още си седят на сметка в БНБ и не стигат до производителите.

"Причината е, че министерството на земеделието така и не намери вариант и схема, по които това сътрудничество да се реализира", добави Синапов.

На 29 септември м.г. "Катар холдинг", който е под контрола на държавния инвестиционен фонд "Катар Инвестмънт Ауторити", е депозирал в българската банка 50 милиона долара, но до този момент от холдинга не посочвали как да се използват средствата, потвърдиха наскоро от Министерството на финансите.

Първоначалната идея бе с тези средства държавното предприятие към Института по планинско животновъдство в Троян да увеличи броя на отглежданите овце майки и да ги предоставя безплатно на фермерите плюс необходимия фураж.

Предвиждаше се още животновъдите да подписват 3-годишни договори с предприятието и да предоставят безплатно отгледаните агнета, които ще се изнасят за Катар. Печалбата за фермерите трябваше да идва от млякото, което ще продават, и от овцата майка, която по първоначалния замисъл след третата година трябваше да си остава за тях.

"Така през следващите 3 години овцете у нас ще се увеличат двойно от сегашните 800 000 бр.", обясняваше ентусиазирано тогава бившият аграрен министър Мирослав Найденов.

В очакване на френския коч

Споразумение за подобно сътрудничество в овцевъдството бе подписано през февруари т.г. и с Франция. То предвиждаше България да изнася агнета, угоени до 35 кг. Идеята бе французите да предоставят на родните животновъди разплоден материал - чистокръвни кочове и кръстоски, които да заплодят нашите овце.

После агнетата ще бъдат угоявани до 35 кг в специални депа. Именно месото от такива животни се търсело на френския пазар, докато агнетата от българските породи стигали само до около 20 кг. Заплащането на животновъдите ще бъде според качеството на месото. Засега обаче и по тази инициатива няма раздвижване, посочи още Синапов.