От 788 терминала плащаме данъци без нито лев за банките
Четири дни остават за декларирането и плащането на данък общ доход. А издължаването към хазната става само по банков път. Това обаче не означава задължително плащане на такса за превода.
Преводите към държавата, ведомствата и общините може да са и безплатни. За целта преводът на парите трябва да е през ПОС терминал чрез дебитна или кредитна карта. Към края на февруари в данъчните служби и други държавни учреждения има монтирани 788 терминала.
Безплатните плащания към държавата започнаха през 2012 г. Тогава финансовото министерство сключи договори с 19 банки за картови разплащания чрез терминали, припомня вестник "24 часа".
В края на 2012 г. устройства вече се появиха в 93 общини и в повечето държавни организации, както и в Министерския съвет, Висшия съдебен съвет, Министерството на отбраната, МВР, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието и храните, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в Техническия университет - София.
От финансовото министерство отчетоха, че картовите транзакции непрекъснато растат. За 2012 г. общият им брой е бил 32 516 за близо 4.658 млн. лв., а само за първите два месеца на 2013 г. са 21 588 за 1.359 млн. лв.
Още с с поемането на поста финансовият министър в служебното правителство Калин Христов заяви, че "въвеждането на разплащанията чрез ПОС терминали на всички места, където правителството предоставя услуги на гражданите и фирмите и разплащане на задълженията на държавата към малки фирми, чиито вземания вече са падежирали, са микроикономически въпроси, които ще се решават с приоритет, за да се отпушат различни канали, които пречат на бизнеса".
От министерството съобщиха още, че то е предоставило на 209 общини и безплатен софтуер за администриране на местните данъци и такси. С него ще се прави и обработката на плащания, извършени и чрез ПОС терминали, тъй като една от целите и на служебния кабинет е намаляване на касовите плащания.
Софтуерът ще поддържа регистър на гражданите, ще обработва документи и декларации, задължения и плащания, автоматично ще прави осчетоводяване. Има и регистър на данъчно задължените лица.
Новото е, че софтуерът позволява погасяване на задължения с кредитни и дебитни карти през интернет. В офисите на данъчните няма терминали, но в повечето от тях има банкови гишета, през които плащането е без такса.
Повечето големи банки събират приходи и други постъпления за бюджета чрез картови разплащания, става ясно от справка в сайта на ведомството.
Добре е всеки притежател на банкова карта да попита за тази възможност в бюджетната организация, където му предстои плащане. Служителите там може да пропуснат да я споменат.
Допитване до водещи банки в страната показа, че въвеждането на ПОС терминали в бюджетните предприятия върви нормално. Първите, подписавали договора, отдавна са заявили готовност да предоставят терминали и го правят.
Някои от институциите обаче обясниха, че процесът е бавен, защото няма особена активност от бюджетните предприятия, които трябва да са водещи в процедурата. Те трябва да заявяват монтирането им пред банките. Четири от големите финансови институции, например, са монтирали едва 250-270 устройства.
Преводите за хората са безплатни, защото разходите се поемат от държавата. Според споразумението с банките Министерството на финансите им плаща по 66 ст. за трансакция и по 30 лв. на месец за ползване на ПОС терминално устройство.
Напълно безплатно, или срещу минимална такса, е плащането на данъци и такси по интернет от онлайн платформите на някои банки. Все още в повечето случаи тази възможност е валидна само за определени учреждения, но ще се доразвива.
Съветът на специалистите е всеки, който ползва интернет банкиране, да се запознае с неговите възможности, за да се възползва максимално от всички предимства. Задължително трябва да се проучат и всички такси.
Обикновено от платфомата има директна връзка с действащата тарифа. Като цяло онлайн преводите са с около 50% по-ниски такси, в сравнение с направените в банков клон.
За стандартен превод през банков клон таксата е между 2 и 4 лв. за трансакция. Обикновено тези суми важат за стандартни преводи. За бързите стигат до 6 лв.
Срещу такса може да се плати и чрез онлайн платформи, като epay, например. Това става по два начина - чрез предварителна регистрация в системата или директно с еднократен код. Попълва се онлайн вносна бележка към бюджета (или многоредово платежно нареждане). Нужно е да знаете банковата сметка на учреждението и точната дължима сума.
Размерът на таксата зависи от вида плащане, каква е картата, коя банка е издател, по сметка на коя банка се прави преводът и т.н. Обикновено има и такса на оператора. Точният размер може да се провери в сайта epay.
При изчисляването на дължимия данък в декларациите закръгляването на сумата става до кръгъл лев, припомниха вчера данъчни експерти. Според правилата, ако човек дължи 100.34 лв., вписва сума 100 лв.
Също 100 лв. ще чакат данъчните и от този, при който сметката в края на годината показва 100.87 лв. Ако обаче годишният данък за довнасяне е 56 ст., например, данъчните не го опрощават и той остава дължим.
Собственик на имот, който го е продал през годината, няма да вписва парите от сделката в декларацията, ако продаденото е било негова собственост 3 години преди датата на продажбата.
Не се вписват в данъчните декларации и не се облагат и доходи от продажбата на до 2 имота, ако между датата на покупката и датата на продажбата им са изминали повече от 5 години.
Ако обаче собственик продаде повече от 2 имота, или пък те не отговарят на условието за собственост, доходът от тях се облага с данък. Основата за облагане пък се изчислява, като положителната разлика между продажната и покупната цена на имота се намали с 10% разходи. Това означава, че има данък, само ако имотът е продаден по-скъпо, отколкото е купен.
От началото на тази година всяка фирма или самоосигуряващо се лице, което плаща на други физически лица суми извън заплатата, подава и втора данъчна декларация, припомнят още от НАП.
Тя се подава и от хазяи, които дават под наем имот на физически лица. Това се налага, защото те трябва да плащат сами авансов данък на всеки три месеца. Ако обаче наемателят е фирма, задължението да подава декларация и да прави авансови вноски е нейно.