Еврото е паричната единица, използвана от институциите на Европейския съюз (ЕС), както и в еврозоната, включваща 17 от 27-те държави в ЕС.

Това са Австрия, Белгия, Кипър, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта, Холандия, Португалия, Словакия, Словения и Испания.

Валутата също така се използва в още пет европейски страни, както и от около 332 милиона европейци дневно. Допълнително над 175 милиона души по цял свят, в това число 150 млн. души в Африка, използват валути, чиито обменен курс е обвързан с еврото.

Вижте още: Кратка история на щатския долар

Еврото е втората най-употребявана резервна валута, както и втората най-търгувана валута след щатския долар. С над 915 млрд. евро в обращение към септември 2012 г., еврото разполага с най-голяма комбинирана стойност валути и монети в обращение, изпреварвайки щатския долар.

Името евро е официално прието на 16 декември 1995 г. Еврото бе представено на световните финансови пазари като виртуална валута за безналични плащания и за счетоводни цели на 1 януари 1999 г., заменяйки бившата Европейска валутна единица екю при съотношение 1:1 (1.1743 щатски долара).

Евро монетите и банкнотите влизат официално в обращение на 1 януари 2002 г. Еврото впоследствие значително поевтинява до 0.8252 долара в рамките на две години, но е по-скъпо от щатската валута от 2002 г. насам, достигайки връх от 1.6038 долара на 18 юли 2008 г. Вследствие на европейската дългова криза през юли 2012 г. еврото падна под 1.21 долара за първи път от две години.

Еврото се администрира от базираната във Франкфурт Европейска централна банка и от Евросистемата, в която влизат централните банки на страните от еврозоната. Като независима централна банка, ЕЦБ има единствена правото да определя монетарната политика. Евросистемата участва в печатането на банкноти, сеченето на монети и тяхното разпространение в страните членки.

Маастрихтският договор от 1992 г. задължава повече страни членки на ЕС да приемат еврото, след като отговорят на определени монетарни и бюджетни критерии. Въпреки това не всички страни са постъпили приемат валутата.

Великобритания и Дания успяват да постигнат споразумение да бъдат изключение от общите правила, а Швеция отхвърля еврото с референдум през 2003 г., а впоследствие заобикаля задължението да приеме валутата, като не отговаря на изискванията.

От 5 януари 2002 г. централните банки на страните от еврозоната и ЕЦБ емитират евро банкноти съвместно. На евро банкнотите няма обозначение от коя банка са издадени.

Централните банки от Евросистемата трябва да приемат евро банкноти, пуснати в обращение от други членки на Евросистемата, и тези банкноти не се репатрират. ЕЦБ издава 8% от общата стойност на банкнотите, емитирани от Евросистемата.

Названието "евро" е официално прието в Мадрид на 16 декември 1995 г. Белгийският есперантист Жермен Пирло първи предлага името на новата валута да бъде евро, като изпраща писмо до президента на Европейската комисия по това време Жак Сантер на 4 август 1995 г.

Вижте още: Кратка история на британската лира

След официалното представяне на еврото 1 януари 2002 г. периодът, в който банкноти и монети от старите валути можеха да се разменят срещу евро, беше около 2 месеца до 28 февруари 2002 г. Официалната дата, в която старите валути престанаха да бъдат законно средство за разплащане, е различна в отделните държави.

Най-ранната дата бе за Германия, където мерката официално спира да бъде законно средство за разплащане на 31 декември 2001 г., въпреки че обменният период продължава още два месеца след това.

Дори и след като старите валути спират да бъдат официално средство за разплащане, централните банки продължават да ги приемат в различни периоди, вариращи от няколко години до винаги (последното важи за Австрия, Германия, Ирландия и Испания).

След финансовата криза в САЩ от 2008 г., през 2009 г. някои консервативно настроени инвеститори започнаха да изпитват страх от суверенна дългова криза, засягаща някои европейски държави, като ситуацията стана особено напрегната в началото на 2010 г.

Тези държави включваха членовете на еврозоната Гърция, Ирландия и Португалия, както и някои държави извън нея. В ЕС, и особено в страните, в които държавния дълг нарасна значително заради спасяването на местните банки, се породи криза на доверието, като лихвите по държавните облигации нараснаха, а застраховките срещу фалит поскъпнаха.

Кризата продължи, като международната рейтингова агенция S&P понижи рейтинга на девет страни от еврозоната, между които и Франция, след което понижи рейтинга на целия Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF).

Еврото е разделено на 100 цента (наричани понякога евроцентове). Монетите са с деноминация 2 евро, 1 евро, 50 цента, 20 цента, 10 цента, 5 цента, 2 цента и 1 цент.

Всички монети в обращение имат един и същи гръб, на който е обозначена деноминация, а на заден план е изобразена карта. С изключение на монетите от 1-, 2- и 5-цента, картата показва само 15-те държави, които са били членки, когато еврото е въведено.

От 2007 или 2008 г. (в зависимост от страната) старата карта започва да се заменя с карта на Европа, която показва и страните извън еврозоната. Монетите от 1-, 2- и 5-цента обаче запазват стария си дизайн с карта на 15-те страни членки през 2002 г.

На лицето на монетата пък има изображения, избрани конкретно от страната, която я издава. Евро монетите, издадени от от която и да е държава от еврозоната, могат да бъдат използвани свободно във всяка държава, приела еврото.

Евро банкнотите в обращение са с номинал 5 евро, 10 евро, 20 евро, 50 евро, 100 евро, 200 евро и 500 евро. Банкнотите са с еднаква форма във всички страни и не се отличават с национални символи.

Характерното за тях е, че всяка има собствен преобладаващ цвят и е посветена на различен период от историята на европейската архитектура: от Античността (5 евро), през Средновековието (10 евро, 20 евро), Ренесанса и Барока (50 евро, 100 евро) до съвременната архитектура (200 евро, 500 евро).

На лицевата страна на банкнотите е изобразена врата или прозорец, които символизират духа на сътрудничество и отварянето на Европа към света. На обратната страна има изображение на мост, който е символ на връзките между хората в съюза, както и с останалия свят.

Освен това на банкнотите е изписано името на еврото и на Европейската централна банка на всички езици на страните от Еврозоната. (EURO и EYPΩ с латински и гръцки букви, както и BCE, ECB, EZB, EKT, EKP — съкращение на ЕЦБ на 11 езика).

При въвеждането на еврото е създаден специален графичен знак. След публично проучване първоначалните 10 предложения са сведени до две.

Тогава Европейската комисия избира предложението на белгиеца Ален Билие. Ибзорът обаче е оспорван от Артур Айзенменгер, който е бивш главен дизайнер на Европейската икономическа общност, който твърди, че той създал знака години преди това като общ символ на Европа.

Според Европейската комисия вдъхновението за символа € идва от гръцката буква епсилон (Є), препратка към люлката на европейската цивилизация и първата буква на Европа, пресечна с две успорeдни линии "потвърждаващи" стабилността на еврото.