Миналата година беше затвърждаваща прелома по отношение политиката на банките, тъй като съвсем ясно стана на всички играчи на пазара, че банките искат да кредитират, както бизнеса, така и физическите лица, заяви Маргарита Петрова-Кариди, генерален директор и член на Съвета на директорите на Банка Пиреос по време на форума Шумът на парите, организиран от Profit.bg

Голямото предизвикателство пред всички нас е кой да кредитираме, както на макроикономическо ниво и кои сектори, така и в конкретно кои компании.

Няма еднозначен отговор на въпроса кои проекти са интересни за банките, а по-скоро въпросът е да намерим клиентите, нишите и възможностите, които да се срещат в достатъчна степен с нашите очаквания за риск и с очакванията на корпоративните клиенти.

Корпоративният бизнес в България има много размита граница между малки и средни предприятия и големи предприятия. По същество в България повечето компании принадлежат към малките и средни предприятия, малко са мегакорпорациите. Има разлика, както по отношение на организацията, така и по отношение на структуриране на бизнеса при при по-големите компании.

Това, което ние виждаме, и ни дава увереност и оптимизъм занапред е, че когато насреща ни има на първо коректен предприемач, който е професионалист в дадената област, и на трето място повечето компании са с 15-20 г. история, изградена структура, екип и корпоративна политика, което става особено важно в един период на криза.

По-добре структурираните компании не само не бяха толкова сериозно засегнати от кризата, а даже немалък процент от тях затвърдиха и разраснаха присъствието си на пазара. Това ни дава оптимизма да продължим напред.

Ние търсим на първо място коректния предприемач. Този, който виждаме, че познава добре бизнеса си, познава работниците си и целия процес от началото до края, защото смятаме, че това е разковничето за успеха, както при клиентите така и при нас.

Един от секторите, към които всички се стремяха до миналата година, както клиенти, така и банки, бе енергетиката, особено в сферата на възобновяемите източници, но виждаме в момента пред какви стресови ситуации са изправени много клиенти. За предпочитани сектори за кредитиране трудно можем да говорим. Говорим за добре структуриран бизнес с визия за бъдещето и насочен правилно.

Доказателство за това, че миналата година бе преломна, че банките искат да кредитират такива бизнеси, е фактът, че за някои от големите проекти, включително и в областта на недвижимите имоти, които бяха замразени за 3, за 5 или повече години, се намери решение и те бяха завършени. Най-малкото в момента няма едни стърчащи железа и бетон, а има обекти. Друг е въпросът как във времето ще се връща инвестицията.

Банките са по-скоро като партньор и консултант и след това кредитор, когато оценяват големи проекти и участват във вземането на важни инвестиционни решения.

Клиентите очакват от нас на първо място съвет, подкрепа. Много често в резултат на наша обратна връзка те променят плановете си. Те очакват от банките нови идеи и тук е ролята на новите инструменти, каза още Петрова-Кариди.

Последните години обръщаме сериозно внимание на компаниите, които са или експортно ориентирани, или имат внос-износ по отношение на суровините.

В България е слабо застъпено търговското финансиране. Много клиенти наистина не знаят как биха да могли да използват инструментите на търговското финансиране. Банките трябва да играят роля при повишаване на финансовата култура и намирането на такива инструменти, които да дават добавена стойност.

Банките ще започнат да играят активна роля и като инвестиционни посредници по отношение на консултирането и оценката на бизнеси и подпомагането на сливания и придобивания.

Банките могат да играят изключително важна роля да срещнат и да идентифицират силните страни на един инвеститор с бизнес, който например има добри дадености, но по една или друга причина не може да бъде развит от сегашният предприемач.

При големите експортно ориентирани компании изключително трудно е намирането на решение как да бъде обезпечен рискът, както за финансиращата институция, така и за клиента.

Тук заедно с държавата и застрахователния сектор трябва на намерим начин за по-активно сътрудничество. В момента има определени рискове, за които не намираме решение как да бъдат обезпечени.

Международните застрахователи, които се занимават с търговско финансиране, имат строго селектирана таргет ниша и всъщност не стигат до тези малки и средни компании, за които на европейско ниво е доказано, че ще бъдат двигателят, който ще ни води напред.

Отговорност на банките също така е да стимулират клиентите по-бързо да вземат инвестиционните си решения. Това, което наблюдаваме по съществуващите и действащите програми, е една много голяма апатия. Основната причина за обаче не е липса на желание, а просто фактът, че не ги разбират, т.е. не е намерен начин за една адекватна комуникация и възможностите да бъдат осъзнати от средния предприемач.

През 2012 г. започна една тенденция, която много осезаемо продължава и през настоящата година, която не е здравословна за банките, заяви Петрова-Кариди. Поради липсата на проекти и добри компании и в същото време наличието на свърхликвидност в банковата система стига до една на моменти нелоялна конкуренция, едно изключително ерозиране на приходната част.

В момента имаме много ситуации, в които компании, които се ползват с добър рейтинг, ползват финансиране с 1-2 или 3 пункта под цената, която ние като банки имаме например по програмите на Българска банка за развитие или ЕБВР.

Парадоксът е, че ние получаваме финансиране на 5 или 6%, а компании получават финансиране 3.5% по други канали, които някои от програмите подпомагат. Предизвикателство е да се спре тази ерозия, която в крайна сметка е нездравословна за банките, според Петрова-Кариди.

Проблемът в с междуфирмената задлъжнялост е много голям и той е доста по-генерален, според нея.

Тя не се вижда в официалните финансови данни на компаниите. Банките в много случаи не могат да я идентифицират. Трябва да се намери вариант, но без намесата на държавата това няма как да се случи, всичко да се вижда във финансовите отчети на компаниите.

Неслучайно изследването на Visa Europe потвърди, че България е държавата с най-голям дял на сивата икономика в Европа.

Ако компаниите си провизират и отписват несъбираемите вземания и тогава ще имаме и доста по-реална картина, смята Петрова-Кариди.

Ръстът на депозитите не идва толкова от нарастване на спестяванията на българите. Никой не коментира факта, че нарастват депозитите над 1 млн. лв., тоест големите депозанти. Моите наблюдения са, че голяма част от тези пари идват от чужбина по една или друга причина, заяви Петрова-Кариди. Нека не се подлъгваме, че това е една стабилна тенденция, напротив българите обедняват и това е моментно състояние поради други фактори извън България. Ние в момента сме привлекателни както за транзакционен бизнес така и за депозити., заяви още Петрова-Кариди.

През 2013 г. форумът „Шумът на парите“ се организира със съдействието на ВИП спонсора Евро Финанс и основните спонсори – SG Експресбанк, вносителят на автомобили Chevrolet, застрахователното дружество Армеец, Пенсионно-осигурителна компания Доверие и дружествата за управление на активи Актива Асет Мениджмънт и ЕФ Асет Мениджмънт. Сред спонсорите на събитието са и Balkans International Wine.

Медийни партньори на събитието са Дарик радио, телевизия Bulgaria on air, сп. Мениджър, в. Стандарт, SeeNews, imot.bg, novini.bg и insurance.bg.

Организационен партньор е компанията за управление на събития Ивенто. Форумът се осъществява с комуникационната подкрепа на агенция за връзки с обществеността AMI Communications България.