Човекът бие машините на валутните пазари
Човешкият фактор отново става ценен на валутните пазари. Оказва се, че трейдърите са по-адаптивни и се ориентират по-добре в сравнение с компютърните алгоритми, колебаещи се относно това кога Фед ще започне да намалява стимулите.
Валутните хеджфондове, използващи компютъризирани модели за търговия, са отбелязали доход от 0.9% през тази година до май, на фона на 2.5% за тези, които не го правят. Това е най-голямата разлика от 2008 година по данни на Parker Global Strategies LLC.
Базираният в Хонконг фонд Ortus Capital Management Ltd. с активи от 1.1 милиарда долара и изцяло разчитащ на компютъризирани модели за търговия е загубил 13.8% за първата половина на тази година, докато залагащият на подобна стратегия FX Concepts Global Currency Fund е загубил 3.3%.
Разликата в политиките на централните банки по света до голяма степен замъгляват преценката на машините. Докато Фед намеква за край на стимулите за щатската икономика, от ЕЦБ и японската централна банка смятат, че техните икономики все още имат нужда от помощ.
„Централните банки са станали играчи с вътрешна информация на валутните пазари - ситуация, в която систематичните трейдъри, както и фундаменталните, не могат да реализират доходност“, според Ричард Олсен, основател на Olsen Ltd.
Компютъризираните системи за търговия станаха изключително популярни в края на 90-те години на миналия век, като основната им цел бе изключване на човешкия фактор в търговията.
Преди настоящата година този род системи бяха значително по-доходоносни от тези, разчитащи на човешкия фактор.
От 1986 година насам компютъризираните системи са носели среден доход от 10.7%, на фона на 8.6% доходност от останалите.
След добро начало на годината, машините са добавили към залозите, свързани с „кери-трейдинга“, при които се продават валути с ниски основни лихви и се купуват такива с високи. Това обаче се оказа губеща стратегия, предвид на спада на много от високодоходните валути и понижението на лихвите в тези страни.
Машините търгуват със сигнали, базирани на обемите, историческото представяне на цените, корелации, технически индикатори и др.