Над 90 процента от българите смятат, че състоянието на икономиката е тревожно, показват данните от последното проучване на Евробарометър. Заради буксуващата икономика се закриват работни места, а това оставя много хора извън пазара на труда. Техните доходи спадат и семействата изпитват сериозни финансови затруднения. Това кара много хора да стягат куфарите и да търсят работа и по-висок стандарт на живот в други европейски държави.

Около 100 хиляди български фирми са прекратили дейността си през последните години според министъра на икономиката Драгомир Стойнев. Причините, освен тези, които са следствие на световната финансова и икономическа криза, са и вътрешни – слабо потребление поради обедняването на населението, труден достъп до финансиране на малките и средните фирми, неразплатени задължения на държавата към бизнеса. Ръстът на брутния вътрешен продукт е по-нисък от планирания за тази година от 1.9 на сто, съобщава БНР.

Актуализацията на бюджета, която според правителството е абсолютно необходима, а според неговите опоненти – не, е наложителна, ще даде възможност с част от средствата да се покрият забавени задължения към бизнеса. Става дума за 160 млн. лева. Това в известен смисъл ще намали задлъжнялостта между фирмите и е стимул за дейността им. Ако се върнем на данните на Евробарометър, само 3 процента от запитаните у нас смятат, че икономиката се развива добре.

Що се отнася до доходите, които продължават да сa под средното равнище за ЕС, европейската статистика сочи, че две трети от българите оценяват състоянието на личните си финанси като изключително тежко. В други европейски държави, които изпитват на гърба си тежките последствия от финансовата криза, делът на хората, които отговарят по този начин, е по-малък. Дори исканото от синдикатите увеличение на минималната работна заплата от 310 на 340 лв. от 1 октомври няма да промени кой знае колко нещата. Според КНСБ такова увеличение на минималните трудови доходи ще натовари бизнеса едва с 35 млн. лева годишно. Но предложеното увеличение среща все още съпротивата на работодателите.

Политическите сътресения в страната още повече влошават ситуацията. При положение, че много хора в България живеят ден за ден, да се правят планове за бъдещето изглежда трудно. Според Евробарометър едва малко над 10 процента българи имат ясен план за действията си през следващите година-две. За около трийсетина процента перспективата е по-близка – едва половин година напред.

Завъртането на машината на икономиката и изход от кризата, според една трета от запитаните, ще дойде благодарение на мерките, които ЕС ще вземе като цяло. Доверието към българските институции и възможностите те да помогнат за преодоляване на кризата остава ниско. На фона на това статистиката на БНБ отчете поредното повишаване на спестяванията на фирми и отделни лица в банките. Само депозитите на частни лица в края на юни се оценяват на 35 млрд. 574 млн. лева. Но трябва да се отчете, че над 80 % от влоговете са до хиляда лева. Сметките на фирмите, които в края на шестмесечието са държали в банките около 14 млрд. лева са „изтънели” с 150 млн. лева. „Бели пари за черни дни”, казва българската поговорка. Преминал през много изпитания, българинът не изневерява на това правило и спестява – докато икономиката не му предложи други варианти.