Над 100 000 българи се крият от връчване на наказателни постановления. Това сочат ориентировъчните данни на Пътна полиция. Юристите на Националната полиция са изготвили предложения за промени в Закона за движение по пътищата, с които полицаите се надяват по-лесно да издирват шофьорите на колите нарушители и да ги санкционират.

В момента самите нарушители често се възползват от вратички в закона и така успяват да се измъкнат от плащане на глоба или от дълго досие в КАТ, пише вестник "Стандарт".

Промените предвиждат едномесечния срок, в който трябва да регистрираш колата на ползвател, да възниква от датата на издаване на пълномощно за управлението й. Или от влизането в действие на лизинговия договор.

Таксата за смяна на данни в талона е 20 лв. Така, ако сте фирма и искате да спазите закона и да запишете шофьорите си като ползватели, трябва да им направите нотариално заверено пълномощно. Когато се яви в "Пътна полиция", ползвателят трябва да покаже документ за основанието, на което е получил колата от собственика.

Независимо дали автомобилът е на физическо лице или на фирма, нейният реален шофьор е длъжен да се регистрира в областния КАТ по постоянен адрес. Целта на тази промяна е свързана с издирването на нарушителите, заснети с камери на полицията.

Сега по номера на нарушителя се издава електронен фиш на името на собственика. Ако това са лизингови компании, те получават снимката по пощата, но я връщат на КАТ, сочейки името на лизингополучателя. И процедурата започва отначало.

Проектът предвижда 150 лв. глоба за ползвател, който не се регистрира в КАТ. Според предложенията целта е глобите с електронен фиш, които КАТ възнамерява рязко да увеличи, да могат да се плащат от този, който прави нарушението.

9 странни катастрофи

И в момента собственикът на автомобила предоставя данните на шофьора, който е направил нарушението, но в 40% от случаите постоянният адрес на шофьора не съвпада с реалното място, на което живее.

Така глобата се връща в КАТ, където пътните полицаи започват да издирват новия адрес на шофьора. След това изпращат отново акта, но и в този случай половината от глобите остават неплатени.

Сегашният закон за движение по пътищата е правен преди около 15 години. За този период има и 60 поправки. Често историята ни учи, че до такива поправки се стига след тежка катастрофа, инцидент или шумно дело.

Представянето на последните поправки за закона съвпадна по време именно с тежката катастрофа на "Цариградско шосе", при която пияният Михаил Куртев уби на място 25-годишната Станислава Асенова и рани тежко 6-годишната Елена, която впоследствие почина след 13 дни агония в болницата.

Дори и да има воля промените да станат факт, превенцията на тежките престъпления на пътя отново не е заложена там. Гръмките заглавия, че вдигат глобата за скоростта, че ще се затрудни прехвърлянето на колата, че не всеки ще може свободно да кара чужда кола, действат на някои хора като червена лампа.

Но дали действат превантивно на джигитите на шосето? Защото, ако глобата за шофиране без книжка в Италия е 9000 евро, то у нас дори при рецидив сумата е 600 лв. Практиката сочи, че каквато и да е глобата, ако извършителят не може да бъде издирен и санкциониран, то тя е неефективна.

А това в страната ни е голям проблем. Освен катаджиите, и обикновените хора го знаят. Другият проблем при спазването или неспазването на законите е корупцията. България се бори с това бреме от доста години.

Ежегодно десетки стратегии, асоциации, делегации, семинари и срещи се организират с държавни пари с цел да се отреже този тумор. Реалността обаче е друга и всички го знаем. Таксиметровите водачи дори са измислили цяла история за катаджийските рушвети.

По пътя към Ада също има катаджии, които да следят за спазването на Закона за движение по пътищата. За да им е гадно обаче, те не могат да прибират рушвети.