Българските медии продължават бавното си свличане от нивата на устойчивост, достигнати в годините преди присъединяването на страната към ЕС.

Спадът е повсеместен и засяга всички аспекти на медийната сцена, но е най-видим в областта на издателската и финансовата независимост, стандартите за професионална журналистика и баланса между забавни и информационни програми.

Това се казва в доклад на американската неправителствена организация IREX за устойчивостта на медиите в Източна Европа, цитиран от БГНЕС.

Индексът за устойчивост на медиите през 2013 г. е най-нисък от 2001 г. насам, когато е публикувано първото изследване за България, и тенденцията вероятно ще продължи.

Макар дигиталният преход да набира известна скорост и онлайн и държавните медии да се развиват и подобряват, напредъкът е незначителен, в сравнение с нарастващия политически натиск, корпоративен контрол и неспазване на професионалните стандарти в традиционните медии, от които мнозинството българи продължават да се информират, се казва в доклада.

Гражданите все повече се обръщат към новите медии за достъп до информация и за организиране на граждански акции, подпомогнати от нарастващ брой независими доставчици на новини онлайн. Социалните медии изиграха важна роля при протестите заради корупцията и високите сметки за ток, довели до свалянето от власт на правителството на Бойко Борисов през февруари.

В доклада се отбелязва, че потискането на свободата на словото от българското правителство и липсата на прозрачност на собствеността в медийния сектор са привлекли международно внимание и са предизвикали предупреждения, че ЕС може да наложи официален мониторинг на свободата на медиите в България.

Кратка медийна война между двете най-големи български медийни групи прерасна в съдебно преследване срещу собствениците на една от групите и внезапно примирие, което поставя въпроси за прозрачността на собствеността и при двете страни.