Българските журналисти редовно стават жертви или свидетели на натиск в медиите, в които работят. Както отвътре - от страна на редактори и собственици, така и отвън – от рекламодатели, политически и икономически субекти.

Нещо повече, в българската медийна среда съществува добре развита „култура на натиска“, рамките на която медиите са интегрирали и институционализирали канали, по които външното влияние се предава пряко вътре в редакциите.

Това показват резултатите от проучване на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) за свободата на словото през 2013 г. и дават светлина върху мотивите за протестите към днешна дата.

Проучването бе осъществено сред 169 журналисти през периода 10 май - 10 юни 2013 г. Онлайн анкетата бе анонимна, но при желание журналистите можеха да участват с имената си. Общо 144 от всички отзовали се направиха този избор, тяхната самоличност обаче ще бъде запазена в тайна.

Понятието „неправомерен натиск“, с което борави анкетата, бе определено във въпросниците като заплаха за физическия, финансов и морален интегритет на респондента. На тази база 86.98% от участниците в анкетата считат, че опитите да се повлияе на съдържанието на журналистическите материали са практика в българския медиен пейзаж.

Нито един респондент не е определил натиска над медии и журналисти като „несъществуващо явление“.

По-различни са тенденциите, очертани от мненията на журналистите относно натиска в медиите, в които работят. Малко по-малко от половината респонденти са били обект на натиск заради съдържанието на журналистическите си материали (46.15%).

53.85% заявяват, че върху тях не е бил упражняван натиск. Прави впечатление е, че журналистите, започнали на нова месторабота през последните 2 години, са подложени на значително повече натиск, отколкото колегите им с по-дълъг стаж в дадена медия.

Същевременно, над 2/3 от интервюираните журналисти са били свидетели на упражняването на натиск върху техни колеги.

Истинска тревога буди фактът, че се наблюдава ясно изразена статистическа зависимост между натиск и динамиката на нивото на личните доходи през последните 5 години. Журналистите, които са били обект на натиск са свръхпредставени в групата на тези, чийто доходи са намалели, докато колегите им, които не са били притискани, присъстват далеч повече в групата, чиито доходи са се увеличили.

Най-често срещаният тип натиск, според журналистите ( близо 70%) е индиректният натиск отвън, упражняван от работодатели и собственици, услужливо защитаващи интересите на приближени до тях политически и икономически субекти.

На директен натиск от страна на политици, рекламодатели и представители на различни икономически кръгове са подлагани малко над 30% от анкетираните.

Относно натиска вътре в редакциите, над 60% от участниците в проучването посочват, че той е честа практика на техните ресорни или главни редактори, а други 30% дори нямат нужда от намеса и напомняне какво могат да отразяват– те просто редовно се самоцензурират.

АЕЖ-България проведе и паралелно допитване за състоянието на медийната среда и сред т.нар. „нетизънс” (netizens) – активно създаващите медийно съдържание граждани чрез блогове и други интернет. От общо 50 получили индивидуални покани за участие, се включиха 26.

Общо 96.2% от интервюираните заявяват, че имат блог, а Twitter и Fаcebook ползват еднакъв, сравнително висок дял от интервюираните – 76.9%.Мнозинството от отговорилите блогъри са създавали и съдържание в традиционните медии (83.3%).

73% не са платени, като огромната част - 69.2% от респондентите заявяват, че това не им е цел, докато 3.8% биха искали да получават възнаграждение. Мотивацията на 80.8% от т. нар. Нетизънс да създават медийно съдържание е, че това им позволява да отразяват и дискутират теми, които представляват личен интерес за тях.

Наред с това над 82.6% от респондентите считат, че гражданската журналистика е призвана да запълва празнини в медийната среда и има комплементарна функция по отношение на традиционните медии.

Над половината от участниците в анкетата – 52%, оценяват свободата на словото в България като лоша, а 40% поставят задоволителна оценка. А 46.15% от респондентите заявяват, че се били обект на натиск, докато 53.85% твърдят, че не се сблъсквали с подобно явление.

Резултатите от проучването на свободата на словото в България 2013 г бяха представени по време на открит дебат в Червена зала на Червената къща на 25.06.2013 г.

В срещата взеха участие д-р Борис Гюров, гл.ас в Института за икономически изследвания на БАН и социолог, Нели Огнянова, експерт по медийно право, Спас Спасов, кореспондент на „Дневник“ и „Капитал“ в гр. Варна, Константин Павлов-Комитата, блогър. Модератор на дебата бе журналистът Ирина Недева.

„Искам да обърна внимание върху единството на пари – медии – власт и деформациите на медийния пазар в България, до които то води. Няма никакво съмнение, че проблем номер едно е медийната концентрация и непрозрачността на медийната собственост“, коментира Нели Огнянова.

„Съществува радикална разлика между качеството на журналистическия продукт на националните медии и този, който произвеждат техните регионални центрове“, каза Спас Спасов.

По думите на Константин Павлов-Комитата, „докладът дава картина на България, такава каквато съществуваше преди няколко седмици (преди масовите протести в София) и ни позволява да наблюдава медиите в предреволюционна ситуация.“.

„Би било добре да се мисли за общи инициативи сред журналистите на базата на вече идентифицираните проблеми в проучването. АЕЖ-България ще се радва да намери съмишленици в тази посока“, каза Мария Черешева, заместник председател на АЕЖ-България.

Пълният текст на докладите с резултатите от двете анкети и свидетелствата към тях ще публикувани на сaйта на АЕЖ-България до дни. Проучването се проведе с финансовата подкрепа на Посолството на Съединените американски щати в България и с медийното партньорство на Българското национално радио (БНР), Dnevnik.bg, Offnews.bg, Profit.bg.