Bank of England обяви първото повишение на лихвите от над три години насам, като увеличи основния процент с 25 базисни пункта до 4%.

Този широко очакван ход е първото повишение от август 2023 г. и означава, че тя се превръща в поредната водеща централна банка, влизаща в цикъл на затягане на паричната политика, отбелязва CNBC.

По-голямата част от членовете на Комитета по парична политика са гласували за повишението с четвърт пункт, предложението е прието с 8 гласа „за“ срещу 1 „против“. Единственият, изразил несъгласие, е гласувал повишение с 50 базисни пункта до 4,25%.

„Конфликтът в Близкия изток вече е в деветия си месец“, се посочва в изявление на Комитета по парична политика. „Световните цени на енергията продължават да се покачват от вече високото си ниво.“

Централната банка очаква инфлацията да се повиши до „около 5%“ до средата на 2027 г.

„След това се прогнозира тя да спадне, тъй като влиянието на растящите цени на енергията върху 12-месечните инфлационни темпове ще отслабне, а все още рестриктивната парична политика ще оказва натиск върху инфлацията“, допълва финансовата институция.

Преди обявяването на решението пазарите оценяваха вероятността за повишение на лихвите на над 99%, според данни на LSEG. Търговците оценяваха вероятността за поредно повишение през декември на 1 към 4.

Управителят на банката Андрю Бейли заявява в ноемврийския доклад за паричната политика, че без „реален напредък към уреждане на конфликта в Близкия Изток... рисковете за цените на енергията, а оттам и за инфлацията, са насочени към повишение“. „Без новини, които да смекчат рисковете за инфлационния натиск, виждам основания за по-нататъшно повишение на лихвените проценти, след което да се възприеме по-условен подход, зависещ от данните за цените на енергията и динамиката на инфлацията“, допълва той.

Данните, публикувани по-рано този месец, показаха, че годишната инфлация във Великобритания е достигнала ръст от 3,5% през септември, подтикнат от скока в цените на горивата. Като нетен вносител на енергия страната е особено уязвима към външни сътресения, като това от войната в Иран.

„Най-ястребовия“ настроен член на Комитета по парична политика Катрин Л. Ман заявява, че е гласувала за по-значително затягане на монетарната политика, тъй като проучванията сочат „нелинейни рискове от инфлация“.

„Моите гласувания за увеличаване на основния лихвен процент с 25 базисни пункта представляваха „аванс“ за противодействие на ефектите от втория кръг, за укрепване на доверието и за поддържане на „добрата политика“, обяснява тя.

„Икономиката е преминала прогнозирания статистически праг и е навлязла в режим на висока инфлация и стегнат пазар на труда, където асиметричните поведенчески реакции на домакинствата и компаниите подхранват по-силни ефекти от втория кръг“, добавя Ман. „От гледна точка на управлението на риска и доверието, повишението на банковия лихвен процент с 50 базисни пункта е „добра политика“, аргументира се банкерът.