Когато инвестирате във взаимен фонд или друга инвестиционна схема може би най-важен е изборът му, който трябва да е съобразен в съответствие с рисковия ви профил и толерантността ви към загуба.

За целта трябва да проучите инвестиционни критерии, по които портфолио-мениджърите на един фонд подбират позициите си, както и инвестиционния им стил, за да сте убедени, че те в максимална степен отговарят на вашите изисквания.

Инвестиционният стил е от изключителна важност. Рискът и възвращаемостта са много тясно свързани.

Ето няколко инвестиционни стила, често следвани от портфолио мениджърите:

Следване на голямата картина

Много стратези инвестират, подбирайки активи въз основа на очакванията за развитието на икономиката или на конкретен сектор. В тази насока, ако един мениджър очаква ускорен ръст на икономиката, може да съсредоточи вниманието си върху покупка на акции, предвид на изпреварващото представяне на този род активи в моменти на силни ръстове. Мениджърът най-вероятно ще концентрира вниманието си върху сектори, които се представят изпреварващо, като например индустриалния и технохологичния.

И обратното, очакванията за слабо представяне на икономиката могат да инициират продажби на акции и покупки на сигурни активи, включително на антициклични активи и облигации.

При такава стратегия мениджърите подбират индивидуални акции, които са доказали добрите си резултати в моменти на слабост на икономиката (или необвързаност с икономическия цикъл).

Положителното на тази стратегия е, че тези, които я следват, „гледат гората, вместо дървото“ и когато са прави, наистина са прави и реализират добра доходност.

Разбира се, налице е риск да не се познае и прогнозира правилно посоката на пазара или да не са подбрани правилните активи, които да реагират в съответствие с посоката на пазара.

Един такъв пример е златото. Възможно е специалистите да са познали посоката в цената на метала, но да не са се облагодетелствали от това, защото са заложили на акции на златодобивни компании.

Фундаментален или технически анализ

Фундаменталният анализ отчита всички фактори, които биха оказали въздействие върху представянето на инвестициите. При избор на компания, това означава да се вземе предвид и анализира цялата финансова информация, както и да се анализира мениджмънтът, потребителите, доставчиците, конкуренцията и др.

При техническия анализ се подбират активи въз основа на графичен анализ и технически индикатори. Тук е важен трендът при цената на съответния актив, като следващите този анализ се уповават на правилото „трендът е твой приятел“.

Повечето портфолио мениджъри използват и двата типа анализи в съчетание, като фундаменталният им дава насока да разберат бизнеса и да определят източника на ръст, а техническият им дава възможност по-правилно да подберат точките на влизане и излизане от една позиция.

Един от основните недостатъци на фундаменталния анализ е свързан с емоционалността на пазара, и често неособено „адекватното“ му поведение в краткосрочен план. Тоест може да се получи ситуация, при която анализаторите са прави в своите очаквания, но цените се движат в противоположна на „нормалната посока“.

Според техническите анализатори пазарната цена е достатъчна сама по себе си, защото в себе си носи цялата налична към даден момент информация за даден актив.

Противоположно инвестиране

Този род инвестиране залага на активи, които не се харесват на широката публика. При него се определя какво е настроението на пазара и очакванията за даден сектор или компания и се залага срещу тези очаквания. Оттам идва и наименованието на този стил contrarian investing (противоположно инвестиране).

Обикновено този стил кореспондира до голяма степен с така нареченото „инвестиране в стойност“, при което се търсят и купуват подценени активи.

При този стил инвестиране най-големият риск е свързан с това, че масата често може да отведе цените на даден актив до неподозирани и нелогични стойности и да се претърпят значителни загуби.

Дивидентно инвестиране

Както предполага наименованието тук се купуват активи, които изплащат дивидент. Логиката е, че има гарантиран доход независимо от посоката на движението в цената на съответния актив.

Това е предпочитан стил в моменти на значителна волатилност на пазарите или при неясна за мениджърите посока.

Наскорошната популярност на тази стратегия обаче, довела до значителен ръст в цените на акциите на компаниите, изплащащи дивидент, кара редица пазарни наблюдатели да изразяват съмнение, че тези акции са надценени.