През второто тримесечие БВП на еврозоната отбеляза ръст за първи път от година и половина насам. Той обаче е твърде е крехък, за да адресира основните проблеми на Стария континент – рекордно високата безработица, нездравословно високите нива на публичен дълг и все по-голямата пропаст между отделните икономики в Европейския съюз, коментира в анализ Камелия Лазарова, CFA, инвестиционен посредник Карол.

В последните няколко години свикнахме за Европа да се говори като за една от най-проблемните зони на икономическата карта на света. След като икономиката се свиваше в продължение на 6 поредни тримесечия (от последното тримесечие на 2011 до първото на 2013), с което бе отбелязан най-дългият период на рецесия от въвеждането на еврото насам, през изминалата седмица данни на евростат най-после показаха ръст на брутния вътрешен продукт.

През второто тримесечие на 2013 БВП на еврозоната се повишава с 0.3% спрямо предходното тримесечие, като същия ръст отбелязва и ЕС като цяло. Двигател на ръста са най-вече повишено потребителско търсене и инвестиционна активност в Германия и Франция, чиито икономики нарастват съответно с 0.7% и 0.5%. Добрата новина беше не толкова отбелязването на ръст, което бе очаквано от инвеститори и анализатори, колкото факта, че данните надминаха прогнозите на анализаторите, макар и плахо.

Освен данните за ръст на БВП, който е най-широко следеният показател, са налице и редица други индикации, че икономиката на Европа бавно започва да се възстановява от кризата. Един от най-популярните от тях е индексът измерващ бизнес активността – PMI (Purchasing Managers’ Index), изчисляван от Markit и смятан за изпреварващ (leading) индикатор. През юли PMI за Еврозоната за пръв път от януари 2012 г. премина границата от 50 пункта която разделя разширяването на активността от нейното свиване.

Поводи за умерен оптимизъм дават и данните за по-високо от очакваното нарастване на промишленото производство в Еврозоната през юли, както и намаляването на броя на безработните спрямо предходния месец и като цяло наблюдаваното овладяване на ръста на безработицата през последните няколко месеца. Безработицата в Еврозоната остава на рекордно високото си ниво от 12.1%, но, като изоставащ индикатор, можем да очакваме тя да отбележи понижение след като икономическият цикъл по-уверено се е придвижил към фаза на растеж.

Инфлацията, която също е изоставащ индикатор, остава под целевите 2% на ниво от 1.6%. Ръстът в доходностите по облигациите на водещите икономики в Еврозоната обаче предвещава бъдещ ръст на цените.

През изтеклата седмица бяха изнесени данни и за подобряване на търговския баланс на Еврозоната през юни поради изпреварващия ръст на износа спрямо вноса. Данните за доверието сред инвеститорите показват, че то е на най-високо ниво от март 2012, а потребителското доверие се повишава за осми пореден месец и достига двугодишен връх.

Повишеното доверие сред потребителите обаче все още не води до трайна тенденция на увеличаване на потребителското търсене и продажбите на дребно, тъй като продължителната икономическа криза доведе до рекордни нива на безработицата, и то в период на висока задлъжнялост на домакинствата и слаб ръст на доходите. Поради тази причина е рано да се очаква по-трайно възстановяване на потреблението и по-значителни ръстове в икономиката.

Възстановяването обаче няма как да е трайно без „развързването” на банковото финансиране, което остава трудно достъпно за частния сектор въпреки рекордно ниските базисни лихвени проценти. Въпреки че банките в Европа остават доста консервативни в кредитната си политика и въпреки че в балансите им все още има следи от “токсични” активи, чиято реална стойност е под въпрос, все пак са налице някои сигнали за оздравяване на банковата система и леко подобрение на условията за кредитиране. Така например е налице трайно намаляване на средното ниво на лихвите по кредити за нефинансови предприятия и домакинства.

Също така, за първи път от края на 2007 г. насам е налице леко разхлабване на изискванията за отпускане на потребителски кредити, според бюлетина на ЕЦБ за второто тримесечие на 2013 г. Депозитите се стабилизират и отношението кредити-към-депозити намалява значително и достига дългосрочните си нива, отразявайки продължаващия вече няколко години процес на deleveraging. Отношението активи към собствен капитал също намалява, което отразява стабилизирането на балансите на банките. Ръстът на кредитите все още е отрицателен, но исторически това е изоставащ показател – в САЩ например кредитите започват да нарастват през третото тримесечие на 2011, почти 2 години след дъното на икономическата активност.

Положителен сигнал за икономиката на Европа дават и данните за подобряващи се корпоративни печалби през второто тримесечие и възстановяване, макар и изключително слабо, на M&A активността. Освен това, би могло да се очаква и плавното покачване на капиталовите разходи, които към момента са на рекордно ниско ниво спрямо БВП. Потенциалният ръст в капиталовите разходи, обусловено от подобряването на корпоративните печалби, намалените рискове от големи фалити (tail risk) и по-достъпния кредит, би дал допълнителна сила за растеж на европейската икономика.

Големите предизвикателства остават

На повърхността големите и трудно разрешими проблеми на Европа остават рекордно високата безработица и неустойчиво високите нива на публичните дългове. Те обаче са само върха на айсберга, който крие огромните структурни проблеми в Европейския съюз. Проблеми, които се дължат на различията в конкурентоспособността, фискалните политики, бюджетната дисциплина, събираемостта на данъците, ефективността на държавната администрация, корупцията и условията за правене на бизнес между отделните страни в Европейския съюз.