Том Палоум сякаш е имал два живота.

В пика на своята кариера той е имал 6-цифрена заплата, бил е вицепрезидент на маркетинг отдела на компанията Oral-B и е летял в първа класа до Европа.

Днес той е на 77 години и работи на две места – като демонстратор на храна в супермаркет и в голф клуб, където сервира бъргъри и напитки. На едната работа той печели по 10 долара на час, а на другата малко над минималната за САЩ (7.25 долара).

Палоум не е мързелив. Той е работил здраво през целия си живот, изплатил си е ипотеката и е платил образованието на децата си. Но като повечето американци, не е спестявал за пенсия.

Според инвестиционни експерти в САЩ човек трябва да е спестил между 10 и 20 пъти годишния си доход, за да поддържа стандарта си на живот през старостта си.

Когато през 2008 година започва световната финансова криза, малкото, което Палоум е спестил – 90 000 долара се стопява. Изведнъж той се оказва без пари. Хваща се на каквато работа намери.

Повечето американци, които работят на минимална заплата на стари години, разчитат на социални помощи. Би трябвало средната класа да е по-добре, но това не е така. Оказва се, че нараства броят на бивши служители на позиции с „бели якички“, които след определен възраст кандидатстват за нископлатени професии.

Миналата година 7.2 милиона американци на възраст над 65 години са работили.

Някои възрастни хора прибягват до това да искат помощ от децата си, но Палоум не иска да прави това. Той е здрав, чувства се добре, изглежда 60-годишен (а е на 77 г.) и предпочита да работи, но да е независим.

Той работи на двете си работни места в различен ден от седмицата. В един ден можете да го видите да демонстрира храни в супермаркет, да подрежда количките и да си говори с клиентите. На следващия ден застъпва 8-часова смяна в Rogers Park Golf Course в Тампа. Там той върши почти всичко – сервира, отсервира, пече бъргъри, работи на касата. За целия ден изкарва 80 долара, или 7.98 долара на час, което е малко над минималната заплата.

На месец той получава 600 долара пенсия от последната си работа и 1 200 долара социални помощи.

За да пести пари, той пуска миялната си машина само веднъж на седмица и не ползва топла вода, освен за душ сутрин. Купува си самолетни билети, за да посети децата си 6 месеца по-рано.

Палоум е израснал в семейство на двама емигранти.

Той завършва университет и започва да гради кариера. През 1975 година прави пробив и става вицепрезидент на маркетинг отдела на Оral-B. На 39-годишна възраст има 5-цифрена месечна заплата. През уикенда играе голф с други бизнесмени.

Всичко тръгва надолу, когато съпругата му Една загива в катастрофа през 1983 година. Дъщеря му предлага да прекъсне ученето си в университет и да се върне вкъщи, за да се грижи за другите две деца – на 14 и 16 години. Палоум обаче настоява тя да остане в университета.

Когато е на 44 години той основава своя консултантска компания.

Въпреки че не печели колкото на предишната си работа, прави по около 120 000 долара на година и има няколко големи клиенти.

Плаща образованието на децата си в колеж, но не му идва на наум да мисли за пенсиониране. Работил е за себе си и не е имал пенсионен фонд.

Когато започва финансовата криза спестяванията на Палоум, които са предимно инвестирани в акции, се сриват от 90 000 на 40 000 долара.

Между 2008 и 2011 година Палоум е подал молба за около 100 работни места в големи компании, но навсякъде са му отказвали, защото е прекалено възрастен.

Така той започва да работи каквото му попадне. Палоум е енергичен, всяка сутрин започва деня си с физически упражнения, 3 пъти в седмицата кара колело.

През живота си той съжалява само за едно – че не е получил добър съвет относно пенсионното осигуряване, когато е бил по-млад.