Налице е голяма вероятност за срив на щатския пазар през следващите година или две, като понижение от 30% или повече не е изключено, според специалиста Хенри Блоджет.

„Дори и да не видим срив, какъвто сме виждали неведнъж, смятам, че акциите ще носят лоша възвръщаемост от днешните нива през следващите десет години. За лоша възвръщаемост се смята средногодишна от под 3%“, допълва още специалистът.

Предвид на средните очаквания за доходност от около 10% годишно от този род инвестиции, подобна доходност определено може да се определи като „лоша“.

„Опасявам се също така, че постепенно ще станем свидетели на ускорена инфлация, от която инвестициите в акции би следвало да предпазват (за разлика от инвестициите в облигации и кеша). Със сигурност не очаквам двуцифрената възвръщаемост от инвестициите в акции от последните няколко години да продължи през следващите“, допълва още анализаторът.

Две са основните причини за тези очаквания. На първо място, акциите са относително скъпи спрямо печалбите на компаниите и на второ - печалбите на щатските компании са далеч по-високи от средните им нива.

През следващите 10 години посочените два фактора най-вероятно ще доведат до низходящ натиск на индексите и отвеждане към средните им нива.

В дългосрочен план акциите следват представянето на печалбите. Ако корпоративните печалби растат със задоволителни темпове дълго време, то и акциите ги следват в посоката им. Ако корпоративните печалби стагнират, цените на акциите обикновено се понижават.

Цените на акциите обаче са много по-волатилни, отколкото движението на печалбите в дългосрочен план. Тези флуктоации правят трудно прогнозирането на пазарите в краткосрочен план.

Добрият подход към инвестирането от страна на индивидуалните участници е да спрат да се опитват да прогнозират какво ще се случи в краткосрочен план за печалбите и пазарите и вместо това да се ориентират по-дългосрочно.

Добрата новина е, че колкото по-трудно е прогнозирането на представянето на печалбите в краткосрочен план, относително по-лесно е да се прогнозират печалбите в дългосрочен план. В дългосрочен план, примерно от десет години, печалбите на компаниите имат склонност да растат с 6% годишно.

По същия начин в дългосрочен план акциите имат склонност да следят ръста на печалбите, носейки номинална възвръщаемост от 10% - или ръстът от 6% в печалбата и около 4% от дивиденти.

Това, което е важно, е, че този ръст на печалбите и акциите не става едновременно и плавно, както се вижда от графиката по-долу.

Налице са две основни зависимости от тази графика. От една страна, представянето на акциите (черно) обикновено следи това на печалбите (зелено). От друга страна, нито представянето на акциите, нито това на печалбите е плавно и еднозначно.

Ако слушате анализаторите от Уолстрийт, най-вероятно често ще чуете прогнози за ръст на печалбите. И тези прогнози звучат смислено. Понякога обаче печалбите не растат и не просто стоят без промяна, а се понижават. В такива моменти акциите се понижават заедно с тях.

В следващата графика може да се проследи връзката между ръста на печалбите за последните петдесет години.

Това, което се вижда от нея, е среден ръст на печалбите от 6% в дългосрочен план, като периодът е прекъсван от моменти на спадове и дори сривове.

Това, което е в основата на ръста на печалбите, е повишението на приходите и маржинът на печалбата. Приходите растат напоследък с доста по-бавни от средните темпове, защото икономиката все още е относително слаба. Това, което прави печалбите да растат през последните години, е маржинът на печалбите и тяхното разширяване.

На практика, както се вижда от графиката по-долу, маржинът на печалбите толкова се е разширил, че е при рекордни в историята нива.

Това, което трябва да се има предвид, което се вижда и на графиката, е, че маржинът на печалбите е изключително волатилен показател и има тенденция и моменти на регресия към средните нива.

Така тези, които смятат, че печалбите на компаниите ще растат до безкрай, е добре да се замислят върху следното: „Различно ли е този път и ще се запази ли маржинът на печалбите на рекордните си нива вечно?“

Дори и ръстът на корпоративните приходи да се ускори, това ускорение няма да е достатъчно, за да компенсира потенциалното връщане на маржина на печалбите към средните нива. Така че всички, които очакват добър ръст на печалбите на щатските компании, трябва да се молят да не станем свидетели на връщане на маржина на печалбите към средните нива.

Въз основа на графиката за връзка между цените на акциите, сравнени с печалбите на професор Шилер, акциите изглеждат оценени при много високи нива, в сравнение с печалбите им.

Както се вижда от графиката по-горе, акциите се търгуват в момента при съотношение цена печалба от около 24. Това в сравнение със средното от 16 в дългосрочен план.

Напълно логично е в дългосрочен план съотношението да се върне към средните си нива.

Дори и печалбите на компаниите да продължат да растат с добри темпове, най-вероятно ще станем свидетели на „слабо“ представяне на щатския пазар, за да се понижи съотношението към средните си в исторически план нива.