Джон Оринджър крачи на 21-ия етаж на Емпайър Стейт Билдинг и излиза през прозорец на специална площадка, където трябва да участва във фотосесия за списание. Самият той прави снимки, докато фотографът го снима.

От тази зима целият етаж и друг под него ще бъдат новия дом на Shutterstock – уебсайтът на Оринджър с 295 служители, чиито акции са поскъпнали повече от три пъти, откакто компанията излезе на борсата преди година, определяйки й пазарна капитализация от 2.5 млрд. долара.

Това е подходяща централа за компания на първия технологичен милиардер от Ню Йорк (състоянието му се оценява на 1.3 млрд. долара), докато той се опитва да се възползва от все по-масовото използване на монитори, смартфони и интернет, за да превърне Shutterstock в най-големия пазар за покупка и продажба на изображения.

В момента тази титла принадлежи на притежаваната от Carlyle Group - Getty Images. В последните няколко месеца обаче 39-годишният Оринджър сключи сделка с Facebook, започна да предлага луксозна фотография и набра 276 млн. долара от вторичното предлагане на акции.

Всичко това се случва, докато разширява и опростява базата си от 25 млн. изображения и милион видеа, които могат да се търсят на 20 езика.

Това, което започва преди 10 години с един фотоапарат Canon Rebel за 1 000 долара и офис с площ 55 кв. м, в момента е платформа, в която се добавят по 20 000 нови снимки на ден от 40 000 души в над 100 държави.

“Развиваме се все по-бързо и по-бързо. В момента продаваме по две снимки на секунда,” казва Оринджър пред Forbes в малкия си офис в Shutterstock, който в момента се намира на Уолстрийт. В този момент му съобщават, че компанията вече продава по три снимки на секунда.

Благодарение на това главоломно потребление Shutterstock е на път да генерира 230 млн. долара приходи през тази година (според Jefferies), което би било с 35% повече в сравнение с 2012 г. Оперативната печалба на компанията би трябвало да е 49 млн. долара, или с 39% повече от миналата година.

Пазарът на лицензирани за употреба снимки се очаква да достигне 6 млрд. долара, а Оринджър очаква да контролира 1 млрд. долара от него. “Ако исках да се занимавам с нещо друго, компанията нямаше да стане публична”, казва той

Програмирането винаги се е отдавало на Оринджър, който израства в Скарсдейл, Ню Йорк и започва да пише кодове още в началното училище. Скоро след това той вече използва своя Apple II, за да прави прости игри. “Да накараш един компютър да направи нещо, което би отнело на човек много дълъг период от време, винаги е интересно”, казва Оринджър.

Същото важи и за правенето на пари. Докато изучава компютърни науки и математика в Stony Brook University в Лонг Айлъд, Ориджър създава един от първи инструменти в нета за блокиране на изскачащи прозорци (pop-up blocker) и продава хиляди копия от него. Той завършва през 1996 г. и се записва в Колумбийския университет за магистратура по компютърни науки.

“Не се интересувах толкова от магистърската програма,” казва Ориджър. “Опитвах се да създавам продукти, които да допълват инструмента за блокиране на изскачащи прозорци. Всичките тези хора ми даваха кредитните си карти, така че си мислех, че мога да им продам нещо друго.”

Оринджър прави точно това и събира достатъчно пари, за да си купи апартамент за 450 000 долара в близост до частния парк Грамърси в Манхатън през 2002 г. Той продължава да бълва продукти, които рекламира чрез огромния списък с контакти в електронната си поща.

Той открива, че имейлите, които праща, винаги имат по-добър резултат, ако в тях има снимки. Вместо да плаща за скъпи лицензирани снимки, Оринджър си купува фотоапарат Canon и снима сам. Той бързо осъзнава, че други интернет предприемачи може също да имат нужда от снимки. Така решава да направи сайт и през 2003 г. се ражда Shutterstock.

В следващата една година той прави 30 000 снимки. “Снимах всичко, което ми попадне – закуска, обяд, вечеря. Снимах приятелите ми и ги карах да подписват споразумение, че се отказват от права върху снимките,” казва той.

В крайна сметка Ориджър наема професионалист, които да организира снимките, и наема модели на цена от 100 долара за ден, които пълнят заседателни зали, правят измислени пикници в Сентрал парк или позират с вестник и чаша кафе.

Срещу месечна такса от 49 долара клиентите можели да свалят колкото снимки поискат. Ориджър купува реклами в Google и лично презентира сайта си из града. Скоро снимките започват да се свалят по-бързо, отколкото той смогва да ги качва, така че наема сътрудници, които да увеличат броя им.

Появяването на сайтове като Shutterstock, предлагащи евтини снимки от общ характер, които клиентите не искат да снимат сами, не се отразява добре на фотоиндустрията. Shutterstock и конкурентната iStockphoto продават за 1 долар снимки, които преди време са стрували 500 долара.

Getty Images придобива iStockphoto за 50 млн. долара през 2006 г., след което излиза на борсата през 2008 г. на цена на акциите в размер на 65% от върха й от преди кризата. “Всички тенденции са в тон с това, което Джон прави днес, но преди десет години той вижда нещо, което другите не виждат,” казва Джеф Либерман от Insight Venture Partners, която инвестира в Shutterstock през 2007 г.

Тогава броят на служителите на Shutterstock нараства до 30. Ориджър изпитва затруднения с управлението на компанията. “Никога не бях работил за компания преди това, така че в голяма част от времето осигурявах оперативна помощ,” казва той. През 2010 г. той наема главен изпълнителен директор в лицето на Тило Семелбауер, който преди това е работил за Weight Watchers и TheLadders.com.

Ориджър също така пренебрегва стила на Западното крайбрежие, където компаниите набират средства от големи компании за рисков капитал. Той нямал нужда от средства - Shutterstock изкарва пари още от самото си начало. Тази дисциплинираност се отплаща, когато Shutterstock става публична компания през 2012 г., а Оринджър все още притежава около 50% от нея.

Излизането на борсата обаче поставя Shutterstock под натиск постоянно да оправдава големите си таргети за печалба. Оринджър се опитва да разшири дейността на Shutterstock в чужбина с отварянето на офис във Великобритания и предстоящото отваряне на офис в Берлин.

Той също така залага, че след време видео съдържанието ще бъде толкова разпространено в рекламите и медиите, колкото са снимките в момента. Когато това стане факт, той ще разполага с милиони евтини, висококачествени клипчета за сваляне.

“Ние създаваме пазари,” казва Ориджър. “Докато продължаваме да растем, въпросът е как една компания може да продължи да бъде иновативна? Успявахме да го правим досега и ще продължим и занапред, но не е лесно.”