Между двете четения на бюджета за следващата година ще опитаме да предвидим ресурс от хазната за обследване на земетръсната устойчивост на жилищните сгради в големите градове. Това каза Димчо Михалевски, председател на парламентарната комисия по регионална политика вчера по време на жилищен форум в София.

„След като се посочат рисковите места на кооперацията, ще предпише на собствениците какво да направят, за да укрепят имота”, поясни той и добави, че отделно трябва да се направи катастрофичен пул. „Той е необходим и през 2012 г. стана актуален след събитията в Перник. След това, разбира се, по наша традиция забравихме за него”, добави депутатът.

По думите му в съседните Румъния и Турция след разрушителните земетресения от 1977 г. и 1999 г. са направили такива пулове. Турците са събрали в своя над 2 млрд. долара. В Румъния застраховката на жилищата срещу природни бедствия е задължителна, но там само 45 на сто от тези имоти имат полица. Причината е, че няма предвидена санкция за нарушителите.

„У нас проблемът е, че от над 3.9 млн. жилища само 8 на сто имат застраховка”, каза още Михалевски. „По оценки на световната банка при разрушително земетресение в България преките щети се изчисляват на 400 млн. евро, а общите икономически загуби могат да надминат 8 млрд. евро. В момента общата данъчна оценка на всички жилища е около 60 млрд. лв.”, припомни шефът на комисията по регионална политика.

Според Михалевски все още се дискутира дали да се въведе задължително застраховане на жилищата срещу бедствия и у нас и част от сумите, платени по полиците, да влизат в катастрофичния пул, посочва вестник "Монитор".

Според специалисти проблемът със сеизмичните рискове е остър в големите градове, където част от жилищните сгради са по-стари и промените в конструкцията им са ги направили опасни при земетресение. Това е станало при изграждането на магазини на партерните етажи. Опасност има и за доста еднофамилни къщи в малките селища, строени преди години на бърза ръка без проекти и без антиземетръсни елементи.

Статистиката показва, че необитаемите жилища в България сега са 1.22 млн., което е над 31% от общо 3.9 милиона. В началото на 90-те години необитаемите са били 7%, а през 2001 г. - ­ 14 на сто. 8 от 10 жилища са тухлени, гредоред или със стоманобетонова конструкция. Панелки и ЕПК са 230 хил. апартамента.