Денис Тюдор Уилън търси снимки дъщерите си Оливия (17 г.) и Бет (15 г.) на компютъра си, когато погрешка отваря грешна папка.

На екрана излизат десетина снимки на предмети от ежедневието като антично изглеждаща ваза, дървен стол и розова рокля. "Съжалявам, това са разни неща, които продавам в eBay," казва тя, преди бързо да затвори снимките.

Човек би си помислил, че няма нищо необичайно 50-годишната Денис да продава вещи по интернет преди коледните празници, за да купи някой и друг подарък. Хиляди хора правят същото, за да финансират част от разходите си по време на празничния сезон, пише Daily Mail.

Необичайното в случая е, че доскоро Денис и нейният съпруг Крис са били мултимилионери. Месечният им доход е бил 20 000 паунда (32 000 долара), а те са били строителни предприемачи с компания, струваща 35 млн. паунда (57 млн. долара).

Двамата живеели в къща за 800 000 паунда (1.3 млн. долара) в Ланкашър. Те карали луксозно Audi и Range Rover, а дъщерите им посещавали частни училища, чиято годишна такса стига 12 000 паунда (19 000 долара).

Семейството притежавало пет коня и ходело на почивки по няколко пъти в годината на места като Флорида, Южна Франция, вилата им в Майорка и посрещало всяка Нова година на Барбадос. Те също така се хранели в ресторанти поне по два пъти седмично.

"Парите не бяха проблем," признава Денис. "Можехме да купуваме на момичетата нови дрехи, постоянно планирахме някакви почивки. Животът беше много, много хубав. Но работехме здраво, за да можем да си позволим всичко това."

Днес семейство Тюдор Уилън е изгубило всичко в резултат на банковия срив и преживява от помощи за безработни.

Домът им е къща с три спални под наем за 700 паунда (1 100 долара) на месец в Уитингтън, Ланкашир. Range Rover-ът и Audi-то са иззети от банките, а те карат Toyota Yaris под наем, като в застраховката на колата е записано само името на Денис, защото не могат да си позволят и двамата да я карат.

Дъщерите им учат в държавни училища. Не са ходили на почивка и не са си купували нови дрехи от шест години. Денис пазарува хранителни стоки от верига магазини, където всичко се продава за по 1 паунд.

Дните им вече не са изпълнени с бизнес срещи и посещения на обекти. Днес те прекарват цялото си време в търсене на работа или в разпродажба на малкото неща, които са им останали.

Това е начинът на живот на много семейства и случилото се на Тюдор Уилън едва ли ще предизвика голямо състрадание. Човек обаче трябва да има сърце от камък, за да не почувства дори и малко съжаление към семейство, което е преживяло такъв катастрофален срив.

Кристофър е кандидатствал стотици пъти за работа, като навсякъде са му казвали, че е прекалено стар или свръхквалифициран.

Денис обяснява, че тази седмица не е успяла да купи на дъщеря си подарък за 18-ия рожден ден. След като наскоро спира да взима антидепресанти, тя признава, че ако не са били момичетата, вероятно е щяла да се самоубие.

"И двамата ударихме дъното," казва Крис. "Бяхме изградили бизнеса си от нулата, като често ставахме в 4 часа сутринта и работехме по седем дни в седмицата. Ако бяхме постъпили безразсъдно, бих могъл да разбера, ако хората мислят, че сме го заслужавали. Нищо от това, което се случи обаче, не беше по наша вина."

"Банките ни разориха. Получавахме писма от тях, дори и седмици преди да изземат нещата ни, в които ни казваха, че ще ни подкрепят и ни благодаряха за нашата “лоялност”.

Как се стига до тази невероятна развръзка?

Двамата се запознават през 1989 г. на пазар в Олдъм, където имали щандове. Крис продавал обувки, а Денис сладкарски изделия. Те тръгват от тук, за да построят шест магазина в Северозападната част на Англия, които впоследствие продават. Използват парите, за да навлязат в имотния бизнес.

"Запазвахме собствеността върху всяка наша сграда и давахме сградите под наем. От там нещата се развиха лавинообразно," казва Крис.

"Строяхме жилищни комплекси, ресторанти, барове, дори магазин от веригата Tesco. Това беше в средата на 90-те и търсенето надхвърляше предлагането.

Животът им се развива добре до август 2007 г., когато получават писмо от тяхната банка Northern Rock, в което ги уведомяват, че ипотеките по техните търговски имоти за 17 млн. паунда са били продадени на злополучната американска банка Lehman Brothers.

"Помислих си: “Те със сигурност не могат да направят това без да ни уведомят?”, казва Крис. "Изглежда неправилно от морална гледна точка, но напълно законно. Веднага разбрах, че положението е сериозно.

Опитах да изтегля нови ипотечни кредити, но всички банки бяха изпаднали в паника. Масовото изтегляне на депозитите от Northern Rock стана само няколко седмици по-късно. Сметките ни бяха замразени. Нямаше къде да отида. Усещането беше сякаш са отрязали ръцете и краката ни.

Тогава Lehman Brothers фалира. Гледах по телевизията как банкери изнасят нещата си в кашони. Знаех, че нещата са сериозни."

През април 2008 г. семейството разбира, че Northern Rock е в процедура по несъстоятелност и ще се концентрира върху спестяванията. Двойката започва да се притеснява, че ще остане излъгана и се оказват прави.

Сривът започва на 6 юни 2008 г. с паметно телефонно обаждане. "Беше 10.30 часа сутринта," казва Крис. "Аз вдигнах телефона и казах Добро утро”, а мъжът от банката от другата страна на линията ми каза: “За вас утрото не е добро.”

Синдиците им казват, че трябва да възстановят 17 млн. паунда. За нула време техните доходи от наеми отиват при синдиците и те са разорени. Двойката опитва да продаде няколко от имотите, за да изплати част от задълженията си, но не успява поради срива на пазара.

В крайна сметка банката продава техните 25 имота за 10 млн. паунда. И двойката остава със задължения за 7 млн. паунда. Преди всичко това да се случи, имотите им са били оценявани на около 30 млн. паунда.

"Играта беше приключила. Нямах достъп до парите ни отникъде. Чувствах се напълно безпомощен," казва Крис.

Не е изненадващо, че 19-годишният им брак е поставен под огромно изпитание. "За малко да се разделим на няколко пъти," казва Денис. "На моменти се карахме толкова много, че дори момичетата искаха да се разделим.

Нещата се влошиха дотолкова, че се чудех дали за мен няма да е по-добре, ако не съм вече тук. Докато карах, съм си мислила дали да не сложа край на всичко, но мисълта за момичетата и за Крис ме спираше."

"Ако погледнем назад, с ръка на сърцето мога да кажа, че не сме прахосвали парите си," казва Крис. "Някои хора ще кажат: “Ходили сте по пет пъти в годината на почивка!”, но повечето пъти това беше само за уикенда и ползвахме easyJet. Денис никога не си е купувала дизайнерски дрехи. Парите отиваха за нашите момичета и тяхното образование.

Не бяхме прекалено обесбени относно материални неща. Да, имахме хубав дом и коли, но работехме адски много за всичко това, често по седем дни в седмицата. Сигурно сме заслужавали по няколко почивки?"

Когато всичко около тях се срива, двойката започва да взема антидепресанти.

"Напрежението върху нас бе огромно," казва Крис. "Получавахме обаждание и писма от синдици ежедневно, така че когато всичко свърши, най-накрая си отдъхнахме.

"Дени и аз все още сме заедно, за което съм много благодарен, тъй като съм виждал как много бракове се разпадат след като семейството изгуби всичко."

"Ценим нещата много повече и дори малките неща. Това да имам възможност да им купя нещо за рождения ден е чудесно", казва Денис.

"Все още разполагаме с неща, които не се купуват с пари – нашето здраве и един с друг."