През 1968 г. САЩ се сблъскват с едно от най-големите ядрени произшествия в историята си. При авиокатастрофа на базата Тул в Гренландия бомбардитровач B-52G, който превозва на борда си четири термоядрени бомби, се запалва във въздуха и пада. За щастие до ядрен взрив не се стига, но радиоактивните компоненти се разпръскват в широка зона,вклюително и във водите на океана. Разсекретени през 2008 г. данни показаха, че от четирите ядрени бомби са открити само три. И до днес не се знае какво се е случило с четвъртата бомба.

По данни на Си Ен Ен по време на Студената война САЩ губят общо 11 ядрени бомби при различни инциденти:

Объркани ракети

На 30 август 2007 г в авиобазата Мейнот в Северна Дакота е открита загуба на шест термоядрени бойни глави. Оказва се, че ден по-рано група военнослужещи, подготвящи за излитане към базата Барксдейл, Луизиана, бомбардировач B-52H пропуснали редица задължителни проверки. Така бомбардировачът полетял с учебни ракети в едното си крило и шест ядрени бойни глави в другото. На другия дни B-52 успешно прелетял над Америка и престоял девет часа без охрана, докато в Мейнот открият загубата. За продължилата 36 часа загуба на ядреното оръжие са наказани 70 души, които имали отношение към инцидента.

Грешка на пилота

На 11 март 1958 год., летейки на Южна Каролина Брус Кулк- пилот на B-47E, фиксира проблем в бомбения отсек и решава да провери. След като не намира проблем, той решил да разгледа бомбата и отгоре, като се изкачи по-високо. При качването капитанът се хваща за лоста за извънредно изстрелване на бомбата, при което ядрената Mark 6 полита надолу, като по чудо не повлича и самолета със себе си. Снарядът пада над къща в слабонаселен район на шест мили на изток от град Флорънс. Раздава се взрив, но не ядрен – бомбата била пренасяна разглобена и ядрената бойна глава останала в самолета. Въпреки това в резултат на произшествието загиват шест души.

Остарял самолет

На 22 май 1957 г. B-36 Peacemaker превозва термоядрена бомба към базата Киртленд, Ню Мексико. По-късно експертите казват, че не е трябвало да се превозва такова оръжие с толкова остарял самолет, но злото вече е сторено. Пилотите се шегували за двигателната система на този бомбардировач, наричана „шест въртят, четири горят“ -т.е шест от двигателите са с перки и четири са реактивни, като казвали, че „два въртят, два горят, два димят, два не работят и два са се дянали някъде“. Така се стига до случайно изпускане на бомбата, впрочем само на 500 м от склада, в който трябвало да бъде доставена. Детонацията щяла да предизвика серия взривове в склада за ядрено оръжие, но за щастие се взривява само обикновения взрив. Защо плутоноевото ядро на бомбата не се е детонирало, остава мистерия.

Тайванските предпазители

В края на 2006 г. САЩ изпраща в Тайван по погрешка заедно с двигатели за хеликоптери четири детонатора за ядрени бойни глави, монтирани към балистични ракети Минитмен. Разработката на тези ядрени ракети датира от 60-те години, но остава засекретена и до днес. Така, ако иска, Тайван спокойно можел да изучи устройството на американското ядрено оръжие, още повече, че в САЩ изобщо не забелязали загубата. За случая станало ясно половин година по-късно във връзка с оплакване на тайванския клиент, че част от двигателите не били доставени. Последвала дълга кореспонденция между двете страни, при което се Тайван твърди, че своевременно е информирал Вашингтон, но поради нарушение на обмена на информация американските власти не получили съобщението като маловажно. Скоро след това детонаторите са върнати на американска земя.

Химическо чистене за ядрения ключ

Картата с кодовете от ядреното куфарче (ядрения ключ), известна като "бисквитката", се предава от президент на президент и се предполага, че се пази изключително строго. Това е пластмасова карта-идентификатор с таен код. Джими Картър имал навика да я държи в джоба на сакото си и така веднъж я предал за химическо чистене заедно с него. Няколко часа по-късно той установил загубата и все още неизпраното сако било върнато.

Разсеяният президент

Според мемоарите на американския генерал Хю Шелтън през 2000 г. военните решили да сменят кодовете от ядреното куфарче и се обърнали към президентската администрация. Така се установило, че бисквитката я няма и никой не знае къде е от месеци. При последната задължителна ежемесечна проверка секретарят на тогавашния президент Бил Клинтън казал, че картата е у президента, а самият Клинтън бил в заседание, с което въпросът приключил. След като станало ясно, че Клинтън изобщо не може да си спомни кога за последно е видят бисквитката, Белият дом бил щателно претърсен. Дали кодовете са били открити, не се знае.