Спорът относно това кое е по-добро в дългосрочен план - активното или пасивното управление на портфейлите, отдавна е решен. Практиката на развитите пазари с дълга история сочи, че пасивното управление е носило на инвеститорите много по-добър доход.

Освен това то им спестява много време, усилия и нерви да търсят „Светия граал“, тоест коя акция ще се представи по-добре от пазара, практика, яри която често инвеститорите изтърват позитивните пазарни движения.

Над 70% от активно управляваните от портфолио мениджъри големи фондове са се представяли по-зле от индексите, с които са се сравнявали в един дългосрочен план на щатските пазари според изследване на State Street Global Advisors.

Статистиката и резултатите на фондовете правят така, че индексните фондове са изключително популярни на международните пазари. Те решават много проблеми на инвеститорите – опростяват процеса на избора на активи, автоматично съставят добре диверсифициран портфейл на ниска цена.

Може би най-големият проблем, който решават тези инвестиционни схеми обаче, е въпросът с ликвидността, който макар и да не е на дневен ред на развитите пазари, е може би най-сериозният за родните инвеститори. Те трябва да решават проблема както с влизане на пазара, така и с излизането от него, като често им се налага да плащат ликвидна премия.

Тези фондове са изключително популярни на чуждите пазари и това не е случайно. Те помагат на инвеститорите да формират пасивен портфейл с широка диверсификация без наличието на много знания и умения.

Тези фондове дават на инвеститорите възможност да се облагодетелстват от повишението на индексите на изключително ниска цена и без да ви товарят с допълнителни такси и комисиони за управление, събирани от инвестиционните фондове. А тези такси могат да са един значителен процент от печалбата.

В тези фондове могат да се инвестират и неособено големи по размер суми (примерно 1000 лева), с възможност за широка диверсификация, която в други случаи би било невъзможно да се постигне с подобна сума.

Те са удобни и при форми на инвестиране с периодично добавяне на малки по размер суми, което не променя като цяло структурата на инвестицията и не изисква допълнителни усилия. И накрая, може би като недостатък, но и като възможност за бъдещето пред финансовите институции, можем да посочим липсата на достатъчно подобни фондове у нас.

Може би най-голямата липса за инвеститорите е по направление на достатъчно разнообразие на индексни фондове, базирани на SOFIX, който, освен че се следи от всички големи местни и чуждестранни инвеститори, все по-често влиза в класациите на най-повишаващите се индекси в света.