Сингапур оглави класацията на 131 града в световен мащаб, като стана най-скъпият град за живеене през 2014 г. според Economist Intelligence Unit (EIU). Силата на валутата на града в съчетание с високата цена на обслужването на автомобилите и растящите сметки за комунални услуги са допринесли Сингапур да оглави класацията. Освен това Сингапур е най-скъпият град в света по цени на облеклото. Сингапур измести Токио, който оглавяваше класацията през 2013 година.

Другите градове, които съставляват топ пет на най-скъпите градове за живеене, са Париж, Осло, Цюрих и Сидни, докато Токио пада до шесто място.

Така шестата позиция се заема едновременно от Каракас, Женева, Мелбърн и Токио, а на десето място е Копенхаген.

Изследването на EIU използва Ню Йорк като база и измерва и съпоставя цените на над 400 стоки и услуги.

Топ 10 на градовете тази година са доминирани от азиатски и австралийски градове, както и някои в Европа.

"Подобряването на потребителските настроения в структурно скъпите градове в Европа, комбинирано с продължаващия възход на азиатските центрове, означава, че тези два региона ще продължат да осигуряват повечето от най-скъпите градове в света", заяви редакторът на доклада Джон Копстейк."Но азиатските градове също така да продължат да попълват списъка на много от най-евтините в света, особено на Индийския полуостров."

Повечето азиатски градове, които оглавяват класацията, са там предимно заради високите си разходи за хранителни стоки. Токио все още е на върха на списъка по разходи за ежедневните хранителни продукти.

Така големите градове на Индия - включително Мумбай и Ню Делхи - се оказаха сред най-евтините в света, до голяма степен заради огромното неравенство в догодите.

Така по данни на EIU в дъното на класацията по разходи за живот е Мумбай, следван от Карачи, Делхи и Катманду.

Дамаск, в Сирия пада с най-много позиции, ставайки четвъртият най-евтин град в света.

Подобно изследване на Mercer определя най-скъпите градове за живеене за емигранти. През 2013 г. , Каракас, Венецуела оглави класацията, основно заради високите цен на хранителните стоки.