Все повече български икономисти търсят реализация в Германия, отчитат от Агенцията по заетостта (АЗ).

„Много често ни търсят за свободни места, но няма как да им предложим работа, тъй като и там икономистите не са сред дефицитните професии в Германия”, заяви пред „Монитор” EURES мениджърът за работа в Германия към АЗ Славка Радева. Пренасочването на родните икономически кадри към други страни се дължи на факта, че половината от студентите учат икономика и право, а пазарът на труда не може да предложи работа за всички, обясниха от агенцията.

Анкетата на сайта на Европейската мрежа за услуги по заетостта показва, че почти половината българските от кандидат-гурбетчии търсят работа в Германия. Всеки пети пък се е ориентирал към работа на Острова. Немските работодатели предлагат препитание за българи предимно в сферата на ресторантьорството и медицината, а в Обединеното кралство се търсят основно медсестри и ИТ специалисти. Един от десет е решил да търси реализация на трудовия пазар в скандинавските страни.

„Все повече българи се ориентираха към тези страни заради по-високите заплати. Реализация могат да намерят само висококвалифицирани кадри”, обясни експертът по човешки ресурси Росица Кръстева. Под 10% от търсещите работа зад граница се ориентират към Испания, Италия, Франция и Гърция. Въпреки че пазарът на труда в ЕС е отворен, за някои от професиите, които са регулирани, са нужни удостоверения, които признават квалификацията. От 2007 г. до края на 2012 г. 7183 българи са поискали подобен документ, показват данни на Националния център за информация и документация (НАЦИД).

„Лекари, медицински сестри, учители и шофьори на товарни автомобили са най-мобилните професии”, обясниха от центъра.

„Имаме единични случаи, в които учители питат за работа на Острова. За това обаче се изисква перфектен английски”, обясни EURES съветникът за работа във Великобритания за Пловдив Даниела Пирянкова. Само преди седмица излезе доклад на социалното министерство за демографската ситуация в страната, където е записано, че още тази година броят на емигрантите и завърналите се от чужбина ще се изравни. През миналата година в НАЦИД са били подадени 501 заявления за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, от които 396 са на български граждани. Така признатите дипломи от чужди вузове от 2009 г. насам са 3619.