Държавата планира да купи мощностите на Химко АД, а депутати искат възстановяването на Кремиковци. Също така се планира и придобиването на машиностроителното дружество Ремотекс, или иначе казано - възобновава се интересът към дружества, за които се положиха невероятни усилия, но въпреки това фалираха.

Завръщането на соцгигантите

Кремиковци е създаден с постановление на Министерски съвет през 1956 г., но първите му мощности стартират 7 години по-късно.

Ремотекс – Раднево е основано през 1966 г. като основно машиностроително производствено звено на територията на комплекс "Марица Изток" за ремонт и производство на резервни части за тежкото миннодобивно, транспортно и енергетично оборудване.

Химко е най-старото от трите дружества, като държавната фирма стартира през 1967 г.

Съоръженията на врачанския завод са построени в периода 1965-1967, като се използват технологичния инженеринг и оборудване на водещи западноевропейски фирми като ICI, Humphreys & Glasgow, and Stamicarbon, SNC – Lavalin Europe - Evants Coppee Rust, Haldor Topsoe, Snamproggetti, Snia Viscoza, Linde.

Развитието през годините

Създаването на Химко в близост до Враца е съобразено с газовото ни находище в Чирен. По този начин заводът, производител на амоняк, карбамид, кислород и азот, не би трябвало да има проблеми със захранването си с природен газ.

Въз основа на основната суровина Химко разработва различни съпътстващи производства, с цел затваряне на технологичния цикъл на квалифицирано третиране на отпадъчни продукти и получаване на аргон, метан, криптон, ксенон, въглероден двуокис с обратен поток на водород към амонячния цикъл.

От своя страна, разположението на Кремиковци е избрано с цел то да е в столицата, където е дадена работа на хиляди хора през годините. Отдалечеността на завода от големите пристанища обаче оскъпява значително продукцията му и то не е конкурентноспособно най-вече в последните години от съществуването си.

Ремотекс една от най-големите ремонтно-възстановителни фирми в страната с пълен цикъл на производство - стоманодобив, стоманолеене, коване, термична обработка, механична обработка, финишни операции и изработка на заваръчни конструкции.

В момента върви оценката му, като до дни ще са ясни компаниите, които ще го оценяват и на каква цена ще бъде придобито ти. По всяка вероятност това ще се случи както и при Химко, а именно с търг.

Защо се стигна до тук

Липса на инвестиции и иновации, на качествени ръководни кадри, слаби търговски отношения с партньори, неконкурентноспособност на продукция, а може би и най-вече неизгодни сделки, сключвани през годините, но най-вече приватизационни, доведоха до това трите посочени гиганти днес да не функционират.

Пониженият интерес на големи чуждестранни инвеститори към България през последните години кара държавата да предприеме тази нетрадиционна стъпка, а именно реиндустриализацията на страната ни. По думите на премиера Пламен Орешарски това е един вид насърчаване на инвестициите в реалния бизнес.

Въпросите

Това ли са правилните заводи, могат ли все още техните мощности да фукционират, кога и дали инвестициите ще бъдат възвърнати са все въпроси с повишена трудност, чиито отговори към днешна дата не можем да знаем.

В медиите циркулира информация за 50 млн. лв. инвестиции само за Химко, чието възстановяване ще съживи Северозападна България. Достатъчен ли е обаче един завод за това и не са ли по-важни теми днес електронното правителство, инфраструктурата в държавата и най-вече на най-бедния район в ЕС?

Ще има ли следващи компании в този списък - защо не и Полимери например, което към момента е дори опасно за живущите в Девня и Варна? Тук е и мястото да се попитаме дали ще се рестартира и АЕЦ Белене.

Районът също е беден и с висока безработицата, а по този въпрос дори бе проведен референдум, за който бяха изхарчени няколко (не толкова излишни на страната ни) милиона лева.

И може би най-важното – дали това са стъпките, които България трябва да предприеме, за да може да намали обезлюдяването на по-малките населени места, за намаляване на безработицата и повишаването на стандарта на живот?

Защото гражданите на България вече все повече се ориентират към Терминал 2. Не, че не обичаме България, но сиренето в магазина е с пари, нали?

Защото простите сметки сочат, че откакто Химко и Кремиковци бяха гордостта на България, през затварянето им и до новото им евентуално пускане страната е напусната от 2 млн. души.