Геополитическите рискове са сред най-нежеланите за инвеститорите, поради непредвидимостта на тяхното развитие и приключване. Украинската криза, на която сме свидетели през последните дни, е далеч от разрешаване и ще продължи да е в центъра на инвеститорското внимание. Задълбочаването на кризата ще има сериозен ефект върху различните класове активи:

Акции

Най-сериозни ще са негативите за Русия и останалите развиващи се страни в Азия и Европа. Родният пазар, макар и малък и относително независим от външни шокове, също може да бъде засегнат от изтеглянето на чуждестранните инвеститори, които съдействаха до голяма степен за силното повишение на индексите ни през последната година и половина.

Част от индивидуалните инвеститори могат да решат, че моментът е подходящ за „прибиране на печалби“ в условията на по-дълго задържане на несигурността и да станем свидетели на по-сериозна корекция за SOFIX, каквато не е виждал през последната година.

Руският пазар, който и преди кризата се смяташе за „евтин“, стана още по-евтин, но са малко специалистите, които биха се престрашили да скочат на него при подобни условия.

От 25 февруари насам пазарите в Източна Европа загубиха 10% от стойността си, на фона на почти нулеви изменения за щатския пазар.

Инвестиционните фондове

Отлив на инвестиции може да се наблюдава и от инвестиционните фондове, поне до внасянето на повече яснота в ситуацията. Разбира се, отново фондовете, инвестиращи в Русия и развиващите се страни, ще са сред най-зле представящите си и най-волатилни към събитията, свързани с Крим. Добре е инвеститорите поне временно да ги избягват, макар че тези фондове може да са сред най-печелившите в бъдещ момент, когато кризата е отшумяла.

Има много фондове, които са съсредоточили инвестициите си изцяло или почти изцяло в Русия, като например Neptune Russia & Greater Russia, загубил вече 15.4% от стойността си, и HSBC GIF Russia Equity – със загуба от 13.9%.

Злато

Кризата в Украйна съдейства за позитивния тренд при златото, смятано за основен „спасителни актив“ от началото на годината. След изключително тежка за метала 2013 година, той отбеляза съществено възстановяване през тази година, доближавайки ключовото ниво от 1 400 долара за унция.

Ако кризата в Украйна продължи по-дълго, най-вероятно ще станем свидетели на по-нататъшен ръст при метала, а защо не и тест на ключовата граница от 1 500 долара за унция.

„Златото, което се търгува при нива от около 1 355 долара за унция, е добре позиционирано за повишение към нашия таргет от 1 450 долара, който поставихме в началото на годината“, коментира Джулиън Джесъп от Capital Economics, цитиран от CNBC.

Традиционно инвеститорите прибягват към пренасочване на част от капиталите си в злато в моменти на глобална геополитическа несигурност.

Много е вероятно и останалите благородни метали да се облагодетелстват от задържането и задълбочаването на кризата между Запада и Русия.

Петролът и газта

Кризата инициира поскъпване на петрола с 1.5% от нейното начало, според данни на JP Morgan. Задълбочаване на кризата обаче и фактът, че една от страните в нея е Русия, може да доведе до шоково поскъпване, както на цената на петрола, така и на природния газ.

Това сериозно би засегнало и бизнеса у нас, особено този, използващ природния газ като основна суровина в своето производство.

„Кризата в Крим създава предпоставки за шок при цените на петрола, което прави добър момента за покупка на петролни компании евтино“ коментира още Джесъп. „Позитивни сме за енергийните компании особено в Европа поради няколко причини: печалбите изглежда се подобряват, финансовите оценки и дивидентите са привлекателни, а компаниите са в добро финансово здраве“.

Държавни облигации

Златото не е единствения „остров на спасение“ за инвеститорите. Като такъв се приемат и държавните облигации. Щатските държавни облигации са сред най-облагодетелстваните, като 10-годишните са поскъпнали с 0.62% от началото на кризата. С толкова са поскъпнали и британските държавни облигации със същия матуритет.

Възможно е с продължаване и задълбочаване на кризата силното търсене на държавни облигации да продължи.

Валутите

Първоначалният ефект от кризата бе разпродажба на валутите на развиващите се страни и пренасочване към „спасителни валути“, за каквито се приемат йената и швейцарския франк.

Впоследствие обаче обезценката на развиващите се валути се прекрати. Тази тенденция може да е временна и ново изостряне на кризата и най-вероятно ще доведе до нови разпродажби при тях и поскъпване на йената и швейцарския франк.