Проведеният на 16-и март референдум в Крим е в нарушение на международното право и Република България не признава резултатите от него. Това заяви президентът Росен Плевнелиев, който представи становището за референдума в Украйна, прието на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) с широк консенсус.

Само партия "Атака" не се е съгласила с документа, изтъкна държавният глава. Лидерът на Атака напусна заседанието още преди края, обвинявайки президента Плевнелиев, че продава националния интерес.

В документа, приет от КСНС, се казва още:

"Проведеният референдум е в нарушение на международното право и Конституцията на Украйна и България не признава резултатите от него. (...))България подкрепя подписването на политическата част на споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, както и подписването на икономическата част след провеждането на свободни и демократични избори за президент.

КСНС настоява украинските власти да спазват правата и свободите на всички граждани в това число и на лицата, принадлежащи към различните етно-религиозни общности, сред които е близо 300-хилядната българска общност. Кризата в руско-украинските отношения за пореден път поставя на изпитание икономическата и енергийна сигурност на страната.

КСНС счита, че диверсификацията на доставките на газ, ускоряване на изграждането на интерконекторните връзки със съседните страни, изработването на газовите находища в черноморския шелф във възможно най-кратки срокове са безапелативен, национален приоритет.

С оглед на развитието в обстановката в Украйна КСНС отправя следните препоръки:

1. Съветът за сигурност към МС и Националният щаб за мониторинг на обстановката в Украйна да следят и анализират процесите, които генерират рискове за сигурността на страната и своевременно да предприемат необходимите мерки за противодействие.

2. Изпълнителната власт да предприеме действия за недопускане на нарушаването на енергийните доставки, ускори работата по изграждането на интерконекторните връзки и осигури необходимия резерв, което да позволи на страната да преодолее евентуална енергийна криза.

3. Българските институции да поддържат активен диалог с българските общности в Украйна и да им оказват необходимото съдействие.

4. Като подкрепя досегашните усилия на правителството, КСНС препоръчва на МС при последващите дискусии в рамките на ЕС да аргументира българската позиция, отчитайки всички рискове за България, включително и икономическите, свързани с развитието на кризата".

След заседанието на КСНС премиерът Пламен Орешарски, цитиран от БНР, заяви:"Запазвам увереност, че няма да се стигне до широкомащабни санкции. Ще участваме във формиране на европейската позиция, както и досега сме го правили. Ще формираме европейската позиция чрез участието ни в дебатите на европейско равнище".