Броят на българите, които работят в Белгия, е нараснал с 87.6 на сто от 2011 г. насам, съобщават местните медии, цитирани от БТА.

Данните са от система, в която задължително се регистрират предприятия, самонаети и стажанти.

Най-големият брой работници от друга страна на ЕС, дошли да се трудят в Белгия, са холандците - близо 42 000, като за последните две години броят им е нараснал с около 30 на сто. Поляците са около 24 000 (+26 на сто), германците са около 16 000 (спад със 7 на сто).

Между 2011 и 2013 г. най-голямо увеличение на броя на чуждестранните работници се отчита при испанците - с 202 процента (2646). Сред източноевропейците най-голямо е увеличението сред хърватите (+105 на сто) и чехите (+92 на сто) за последните две години.

По-рано тази седмица белгийската инспекция по труда съобщи, че е извършила 1500 проверки за три дни, разпоредени от правителството заради усилията за борба с т. нар. социален дъмпинг - подбиването на цените на труда на местния пазар. Сред проверените бил строителен обект около Северната гара в Брюксел, където се трудели работници от Литва, Полша, Португалия, Холандия, Испания и Латвия.

Било установено, че самонаетите поляци работели за минимална надница по белгийските стандарти, но командированите португалци получавали едва 3,4 евро на час, вместо 14,23 евро на час, както предвиждат правилата. От канцеларията на министъра по заетостта са коментирали, че подобни случаи вече са известни с португалци, румънци и българи.

Заплащането под нормите се възприема като експлоатация и с подсилените наскоро европейски правила администрациите в ЕС започват все по-тесен обмен на данни, за да се установи дали работещите в чужбина внасят съответните осигуровки към бюджета, което би доказало, че самите работници получават правомерното възнаграждение за своя труд.