"И да отворят златния рудник, при нас хора не останаха. Имаме само едно момче на 24 г., което би могло да бъде миньор", кърши ръце кметът на Седефче Мехмед Селим. Преди четвърт век в момчилградското село са живели 800 души, а днес са 150, в голямата си част в циганската махала "Снегово юг".

По време на възродителния процес в Турция се изселили половината, следващата вълна пък се насочила към Белгия. В Седефче допреди петнайсетина години над 40 семейства гледали тютюн, работа давал и шивашки цех. "Тютюнът окончателно умря, не остана кой да го гледа", допълва кметът.

Миналия вторник в залата на община Момчилград "ГОРУБСО-Кърджали" АД представи публично Доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) за откриване на открита златна мина край Седефче, разположена между Момчилград и Крумовград.

Находището, което "крие" 3.6 тона злато, се намира съвсем близо до някогашните мини "Звездел" и "Пчелояд". ГОРУБСО започва добива там в края на 60-те и миньори от цялата страна се стичат към Източните Родопи.

Оловно-цинковият рудник "Пчелояд" е открит от промишления министър Тодор Божилов през 1982 г. В него 830 души на три смени копаят руда. ГОРУБСО държи общежития в Момчилград и ведомствен стол, а рудокопачите са сред най-добре платените и уважавани професии у нас по времето на соца.

"Даваха надница между 16 и 27 лв. или месечно над 500 лв. Отделно имаше надбавки за вреден труд, силикозни и други. Когато вземахме заплати, отивахме да празнуваме в Момчилград. Келнерите опразваха трите кръчми - "Осетия", "България" и "Воденицата", и цяла нощ летяха пачки във въздуха", спомня си Юмер, миньор с 37-годишен стаж.

Заедно с колегата му Метин вече 10 г. сондират находището край Седефче. Пробили са точно 466 сондажа на дълбочина 150-200 м по баирите между селата Седефче, Конче и Ралица.

В края на 80-те рудокопачите рязко намаляват - първо, заради изселническата вълна, а впоследствие и заради трусовете през 90-те - стачки и намаляване на добива. В края на 90-те "ГОРУБСО-Кърджали" е приватизирано от работническо-мениджърско дружество и през 2004 г. рудник "Пчелояд" е затворен.

"Находището се изчерпа", посочи причината зам. изпълнителният директор на компанията Димитър Лазаров, цитиран от вестник "Стандарт". Днес ГОРУБСО експлоатира златната мина Чала край Хасковските минерални бани, в която работят 210 миньори, и флотационната фабрика в центъра на Кърджали.

Минната компания и общината водиха тежки дела заради цианидната инсталация на ГОРУБСО. "Съдебните процеси са минало, днес нямаме проблеми с общината", отбеляза Лазаров. Рудникът край Седефче ще открие 50 работни места, от които 20 за миньори и 10 за охранители.

Пред две седмици изпълнителният директор на компанията инж. Живка Ковачева проведе среща с кметовете на близките села и общината, вследствие на което се наложи да бъде преработен проектът. Например в ДОВОС-а беше пропуснат водопроводът на село Конче, което минава под находището.

Впоследствие той беше заснет и описан в доклада. Ковачева обеща, че ГОРУБСО ще заплати изграждането на заобиколен водопровод към селото. Компанията се отказа от взривовете в участък "Южен", който се намира на стотина метра от махала Снегово. Там рудата ще се копае с багери и ще бъде вдигната шумоизолираща стена.

Кметът на другото близко село Конче - Сабахатин Кадир, не скри тревогите си от мощните експлозии, заложени в проекта. По план трябва да се гърмят 66 т експлозиви годишно, за които експертите, подготвили ОВОС-а, гарантират, че ще са безвредни.

"Предвидили сме максимум един взрив на месец, но ако се вдига прекалено много шум, ще ги правим на по-чести интервали и с по-малка мощност - например веднъж седмично", обеща инж. Живка Ковачева.

Най-остри възражения срещу мината изложи Хасан Пашалъ, бивш директор на училището в Седефче. Той изрази тревога от газовите и праховите емисии при взривовете, тъй като нивите и къщите на махала Пашаллар са на стотина метра от находището. Учителят не скри и недоволството си, че сондажите през 90-те години са пресушили няколко чешми в селото.

"Тогава е сондирала фирмата "Геоложко проучване" - Асеновград, ние нямаме нищо общо с тези поражения", заяви Ковачева. Тя се ангажира да сключи меморандум с община Момчилград и да изпълни всички техни претенции. ГОРУБСО вече ремонтира участък от пътя в Седефче по искане на кмета.

В махала Снегово живеят роми мюсюлмани, които се самоопределят като турци. 25-те фамилии не притежават земя и ходят да обработват ниви на чорбаджии в Свиленградско. Шенол е бивш миньор и няма търпение рудникът да отвори врати.

"Мога да буря (пробивам с пистолет) скалата, умея и да взривявам. Със сигурност ще имат нужда от хора като мен", надява се той. Зетят на Шенов - Неджатин Местан, е намерил смъртта си в рудник Пчелояд. Премазала го 10-тонна машина през 2000 г.

Вдовицата му Назми заяви, че ГОРУБСО са плащали обезщетение, докато децата им навършили 18 години, и след това спрели. Някои от жителите на махалата обаче се притесняват, че вторият участък - "Южен", ще бъде съвсем близо до техните къщи и разчитат на обещанията да няма взривове и да се вдигне шумоизолираща стена.

Някои от местните хора подкрепят рудодобива с две ръце, особено онези, които имат земи под находището и очакват
да получат за тях прилични суми

Общината също разчита на изгодни сделка за общинските земи в находището. Кметът на Конче Сабахатин Кадир обаче е настроен скептично към златодобива. Според него старият рудник "Звездел" е отровил трайно река Коджадере, която продължава да тече мътна и киселинна, без никой да носи отговорност.

Мината е била експлоатирана последователно от "Геоложко проучване"-Асеновград", ОЦК-Кърджали и после от ГОРУБСО, а накрая се е оказала ничия собственост. Сега никой не носи отговорност за замърсяванията освен "държавата".

Кадир допълва, че повечето от подземните миньори са починали рано от силикоза и белодробни болести. На по-различно мнение е кметът на Седефче Селим Мехмед. "Баща ми е на 83 г. и е здрав като канара. Бил е 17 г. майстор в мината - пръв на забоя най-отпред, той буреше скалите", казва той.

По думите му, силикозата е покосявала първите поколения миньори в Родопите. "Те буреха на сухо с пистолет, използващ въздух под налягане. Вдишваха прахоляка и заболяха от силикоза. После обаче въведоха пистолетите с водна струя за бурене и болестите престанаха", подчертава Мехмед. Кметът на Седефче смята, че рудникът няма да цапа природата и да вреди на хората и поминъка.