Докато малко повече от половината от европейските работници смятат, че условията на труд в тяхната страна са добри (53 %), мнозинството (57 %) все пак считат, че техните условия на труд са се влошили през последните 5 години.

Това показва проучване на Евробарометър, в което се изследва как кризата е засегнала качеството на труда, съобщиха от ЕК.

Въпреки че повечето работници са удовлетворени от условията на труд (средно 77% в ЕС), налице са много големи разлики между държавите-членки, като процентите варират от 94% за Дания до 38% за Гърция. Като цяло повечето работници изразяват високи нива на удовлетвореност от работното време (80%) и здравословните и безопасни условия на работното място (85%).

Проучването на Евробарометър, проведено в 28-те държави-членки, показва, че повече от 80 % от респондентите в Дания, Люксембург, Финландия и Нидерландия считат, че условията на труд в тяхната държава са добри. Отделно, на ниво работници Дания отново заема първо място, като 94% от работниците са удовлетворени от своите условия на труд. Австрия и Белгия заемат второто място, като са удовлетворени 9 от всеки 10 работници. Плътно след това се нареждат Финландия (89 %), Обединеното кралство и Естония (и двете с 88%).

Гърция е с най-ниския процент на удовлетвореност на национално равнище (16%) и е единствената държава, в която по-малко от половината от работещите са доволни от настоящите си условия на труд (38%); В по-малка степен, на национално равнище нивата на удовлетвореност са по-ниски в Хърватия (18%), Испания (20%), Италия (25%), България (31%), Словения, Португалия и Румъния (всяка с 32%), а също и в Словакия (36%) и Полша (38%).

Тази разлика в нивата на удовлетвореност може да бъде обяснена с множество фактори: социалният и икономически контекст, повлиян от кризата, но също и по-структурни характеристики като социален диалог, социални политики и трудово право, които могат да са по-силно или по-слабо изразени в зависимост от националните ситуации в ЕС.

Други ключови констатации от проучването показват, че има място за подобрение, и по-специално в следните области: редица фактори потвърждават нарастване на интензивността на труда. Стресът безспорно се счита за най-важният риск на работното място (за 53% от запитаните). Освен това, неудовлетвореността по отношение на работното натоварване, темпа на работа и дългия работен ден (над 13 часа) е по-често срещана от други проблеми, като липсата на интерес към задачите или недостатъчни периоди на почивка на седмична или годишна база.

По отношение на организацията на труда, във връзка с равновесието между професионалния и личния живот, 40 % от запитаните заявяват, че не им е предложена възможност да използват гъвкав режим на работа. В областта на здравословните и безопасни условия на труд, по-малко от един от всеки трима работници е заявил, че на работното му място са въведени мерки срещу новите рискове (например, предизвиканите от нанотехнологиите или биотехнологиите), или мерки, насочени към възрастните работници и тези с хронични заболявания. Заедно със стреса, като един от най-важните рискове на работното място се възприема неергономичната среда, като 28 % от респондентите определят повтарящите се движения и изморителните или болезнени пози като основен риск за здравето и безопасността на работното място, а 24 % - ежедневното вдигане, пренасяне или преместване на товари.

Проучването е проведено в 28-те държави-членки между 3 и 5 април 2014 г. Интервюирани са 26 571 респонденти от различни социални и демографски групи.