Климент Рудински е завършил ""Право" и "Финанси", бил е брокер на ценни книжа, юрисконсулт, изпълнителен директор на инвестиционен посредник, председател на правната комисия на Асоциацията на инвестиционните посредници. В момента специализира "Европейски науки" в Юниверсите Лебр – Брюксел.

Ето какво сподели той, специално за Profit.bg:

Това е инициатива на Европейската комисия, която има за цел да засили надзора във финансовия сектор и повиши стабилността на банковата система в Европейския съюз. Кризата в еврозоната показа, че финансовата фрагментация нарушава стабилността на финансовата система на ЕС . С цел да се възстанови доверието във банковата система и в еврото бяха приети редица правила, които да представляват трите части на банковия съюз:

-Единен надзорен механизъм (Single Supervisory Mechanism) - създава се единен надзорен орган, като на Европейската централна банка се дават допълнителни правомощия. Във взаимодействие със националните банкови регулатори, ЕЦБ ще осъществява надзор над кредитните институции в ЕС.

-Единен механизъм за преструктуриране (Single Resolution Mechanism) на най- големите банки в ЕС -ако въпреки осъществявания надзор, дадена банка започне да изпитва затруднения, ще има правила, по които тази банка следва да бъде преструктурирана и оздравена. Създава се Съвет по преструктурирането (Single Resolution Board), който ще е отделно от ЕЦБ и ще е юридическо лица със седалище Брюксел.

Ще има и Фонд за преструктуриране, чийто размер трябва да достигне 55 милиарда еврo в следващите 10 години. Ако определена банка не може да бъdе преструктуриранa, е предвидена процедура за прекратяване на дейността й и ликвидация. Този механизъм цели да се спре порочната практика да се използват парите на данъкоплатците за спасяване на банките. В бъдеще акционери, кредитори и вложители с големи депозити първи ще губят пари в случай на банкови кризи.

-Единна схема за гарантиране на депозитите, която гарантира депозити до определен размер във всяка банка, осигурява бързото изплащане на парите от гаранционните фондове и т.н.

От кога влиза в сила Единният надзорен механизъм и какви надзорни правомощия ще включва?

Европейската централна банка (ЕЦБ) ще поеме функциите на Единен надзорен орган след 4 ноември 2014 г. По принцип, ЕЦБ ще отговаря директно за надзора на най-големите банки съгласно публикуван списък ( който сега включва около 6000 банки в еврозоната, притежаващи почти 85% от банковите активи), а по-малките банки ще бъдат следени основно от националните регулатори.

Въпреки това ЕЦБ ще може да осъществява надзорни функции по отношение на всички кредитни институции и лицензирани клонове в участващите държави-членки.

Правомощията на ЕЦБ ще включват съгласно чл. 4 от Регламент на Съвета на ЕС N 1024/2013 издаване и отнемане на лицензии на кредитни институции, оценяване на уведомления за квалифицирани участия, надзор за спазване на нормативните актове, надзорни задачи във връзка с планове за възстановяване и ранна интервенция и др.

Кои страни могат да участват Единния надзорен механизъм?

18-те членки на еврозоната задължително участват. Останалите 10 страни, които не използват еврото и са членки на ЕС, имат опцията да решат дали да се присъединят или не. Освен това съществува и процедура за излизане от Единния надзорен механизъм за страните извън еврозоната.

Президентът на РБ обяви, че политическите сили са постигнали консенсус за присъединяване към Единния надзорен механизъм. Какъв ще е ефектът за България?

Критиците на Единния надзорен механизъм изтъкват факта, че за страните извън еврозоната надзорния механизъм ще дублира функциите на националните банки и ще увеличи бумащината и на практика ще се получи отдаване на суверенитет на ЕЦБ без насреща да се получи нищо.

От друга страна, обаче, надзорният механизъм би повишил стабилността на банковата ни система и доверието в нея, което в сегашната ситуация е изключително важно.

България е критикувана често, че нивата на корупция са високи, че съществува нездрава връзка между бизнес и политика, че доверието в българските регулатори е силно разклатено и малко хора вярват, че регулаторите могат да действат независимо и ефективно. Поради това, аз мисля, че контролът от страна на европейски институции, може да даде само положителни резултати в настоящия момент.