Големите икономики навлизат в нов период на „фискално доминиране“, в който централните банки са под нарастващ натиск да поддържат изкуствено ниски лихвени проценти, за да компенсират разходите по рекордните държавни заеми.

За това предупреждават инвеститори пред Financial Times, като посочват, че най-видният пример е САЩ, където президентът Доналд Тръмп призова Федералния резерв да намали лихвите, за да спести милиарди долари от разходите по обслужване на дълга.

Но държавният дълг и нарастващите разходи по заемите в страни като Великобритания и Япония също оказват натиск върху централните банки да облекчат паричната политика, казват икономисти и инвеститори, чрез други средства, като забавяне на плановете за намаляване на размера на балансите им.

„Комбинацията от държавен дълг и повишени разходи създава огромни политически стимули за правителствата по целия свят да оказват натиск върху централните банки да понижат лихвите“, казва пред изданието Кенет Рогоф, професор в Харвард и бивш главен икономист на МВФ.

Въпреки че САЩ се отличават с явната конфронтация между администрацията и Федералния резерв, глобалният скок в разходите по дългосрочните заеми, подхранван от държавните разходи, поставя и други централни банки под натиск от пазара да коригират политиката си, за да ограничат нарастващите плащания.

„Навлязохме в нова ера на фискално доминиране“, категоричен е Рогоф.

В САЩ анализаторите казват, че настоящото несъответствие между краткосрочните лихви – които до голяма степен се определят от политиката на централната банка – и по-пазарно ориентираните дългосрочни разходи по заемите отчасти отразява опасенията, че паричната политика ще остане по-либерална, отколкото е необходимо, за да се ограничат потребителските цени.

Стивън Майрън е твърд привърженик да се сложи край на „въртящата се врата“ между изпълнителната власт и Централната банка, и да се увеличи контролът на политиците над финансистите

Тръмп номинира главния си икономически съветник за нов член на Фед

Разликата между доходността на двугодишните и 30-годишните държавни облигации е най-голяма от началото на 2022 г., тъй като краткосрочната доходност спада в очакване на понижение на лихвите.

В Обединеното кралство дългосрочните разходи по заемите са особено високи, като доходността на 30-годишните държавни облигации е 5,6% - близо до най-високото си ниво за повече от четвърт век.

Анализаторите от Capital Economics подчертават пред Financial Times последиците от данните за инфлацията в САЩ от миналата седмица, след които Тръмп поднови атаките си срещу председателя на Федералния резерв Джей Пауъл. Докато доходността на двугодишните американски държавни облигации е спаднала с 0,02 процентни пункта, тъй като инвеститорите затвърдиха залозите си за понижение на лихвите, доходността на 30-годишните облигации се е повишила с 0,04 процентни пункта.

„Това е необичайна реакция“, отбелязват анализаторите от Capital Economics, като добавят, че тя подсказва „какво би се случило, ако Пауъл бъде действително отстранен или Белият дом предприеме други стъпки, за да упражни по-голям контрол върху паричната политика, по-специално като номинира нов председател на Фед, считан за марионетка на президента“.

Временното назначаване в управителния съвет на Фед на Стивън Миран, човек от вътрешния кръг на Белия дом, от когото се очаква да настоява за понижение на лихвите, показва, че „рискът от фискално доминиране на САЩ нараства“, казва Тревър Гритъм, ръководител на отдела за мултиактивни инвестиции в Royal London Asset Management.

Тиери Уизман, глобален стратег по лихвените проценти в Macquarie Group, пък заявява, че има признаци за „фискална търговия“, посочвайки фючърсните пазари, които оценяват пет понижения на лихвите с по четвърт процентен пункт до края на следващата година – въпреки че големите банки на Уолстрийт са подобрили икономическите си прогнози през последните месеци.

„Пет понижения изглеждат прекалени, ако не се очаква рецесия“, смята Уизман. „Това вероятно се дължи на факта, че някои хора смятат, че ще имаме структурно умерена политика на председателя на Федералния резерв и структурно умерена политика на Федералния комитет за отворени пазари“.

Много други страни споделят голяма част от динамиката на дълга на САЩ – дори и ако реториката е по-малко напрегната.

ОИСР казва, че очаква държавните заеми сред групата на страните с високи доходи да достигнат рекордните 17 трилиона долара тази година, в сравнение с 16 трилиона долара през 2024 г. и 14 трилиона долара през 2023 г.

Централните банки на развитите пазари все още връщат монетарните си политики и баланси към по-„нормални“ нива след години на количествено облекчаване – масивното изкупуване на облигации, целящо да помогне на икономиките им да се възстановят от финансовата криза и пандемията. Но усилията за свиване на балансите чрез обратно изкупуване на такива облигации могат също така да повишат доходността и да увеличат разходите за обслужване на държавния дълг.

Инвеститорите наблюдават внимателно Банката на Англия, за да видят дали тя ще намали значително програмата си за продажба на облигации – т.нар. количествено затягане – при решението, насрочено за следващия месец.

Президентът на САЩ и един от най-влиятелните финансови лидери от години са врагове и си разменят публични нападки. Сега това се променя, но срещите им в Белия дом са обвити в мистерия

Бизнес примирие или планове за Фед: Задкулисната среща на Тръмп и Даймън

„Дилемата, пред която са изправени, е, че ако финансовите условия се влошат заради мерките на правителството в областта на фискалната политика, банката не може да бъде възприемана като подкрепяща тази фискална политика“, казва Махмуд Прадан, глобален директор по макроикономика в Amundi Asset Management, позовавайки се на плановете на лейбъристкото правителство за дълг и разходи. „Мисля, че банката ще се съпротивлява много силно на натиска на фискалното доминиране“.

Но дори и в Германия, отдавна известна с балансираните си бюджети, разходите по 30-годишните заеми са се повишили до над 3% – най-високото ниво от 2011 г. насам – главно заради плановете на новото правителство в Берлин да увеличи заемните средства, за да съживи инфраструктурата на страната и да увеличи разходите за отбрана. Някои икономисти се опасяват, че подобни тенденции ще насърчат правителствата да преминат от дългосрочни към краткосрочни дългове, което ще направи страните по-уязвими към колебанията в лихвените проценти.

„Волатилността затруднява притежаването на дългосрочни облигации и следователно затруднява емитирането им“, обяснява Матю Морган, ръководител на отдела за фиксирани доходи в Jupiter Asset Management.

Страните с най-голям дълг като дял от БВП може да са най-уязвими. Ветеранът в макроинвестициите Рей Далио предупреждава за „смъртоносна спирала на дълга“ в екстремен сценарий, при който правителствата са принудени да заемат повече, за да обслужват нарастващите лихвени плащания. По думите му ако доходността на облигациите „стане твърде висока, централните банки ще трябва да се намесят отново, да печатат пари и да купуват облигации, за да се опитат да задържат лихвите ниски, което ще намали стойността на парите“.

Далио добавя, че подобни опасения биха могли да намалят стойността на „основните резервни валути“ – като долара и еврото – спрямо златото, което достигна рекордно високо ниво тази година.