Уолстрийт влиза в 2026 г. с апетит - и с едно наум. Петима големи играчи казват къде насочват парите си

Индексът S&P 500 завърши един от най-силните си тригодишни периоди в историята, нараствайки с около 80% от началото на 2023 г. до навечерието на Нова година.

Малцина на Уолстрийт очакват добрите времена да продължат безкрайно, но трудно бихте намерили голяма банка, която да прогнозира нещо различно от нови ръстове през 2026 г., пише The Wall Street Journal.

В същото време обаче притесненията са много - за разтегнатите оценки на компаниите, свързани с изкуствения интелект, за посоката на лихвените проценти и за политическата перспектива във Вашингтон.

На този фон WSJ пита петима инвеститори къде насочват парите си.

Алекс Чалоф, главен инвестиционен директор в Bernstein Private Wealth Management, е сред опасяващите се от разплата след огромните ръстове при AI акциите.

През цялата минала година той е отговарял на въпроси на клиенти по темата. След няколко години на изключително висока доходност вече препоръчва много по-прецизен, „хирургически“ подход при подбора на акции.

„От една страна, клиентите са възхитени от печалбите. От друга – уплашени от това какво следва, защото им казвам: това прилича на 90-те“, казва Чалоф, правейки паралел с финалните години на дотком балона. „Според нас има още пространство за ръст, но този цикъл няма да е безкраен.“

Той не се изтегля от AI сектора, но помага на по-предпазливи клиенти да се защитят от спадове на целия индекс или на отделни големи технологични компании. Един от инструментите са т.нар. „буферирани“ борсово търгувани фондове (ETF), които целят да омекотяват пазарните колебания.

Чалоф остава оптимист за растежа на икономиката на САЩ, особено ако Върховният съд отмени митата на президента Тръмп:

„Тази възможност сякаш се подценява. Тя може да намали инфлационния натиск, да позволи повече понижения на лихвите и да ускори икономиката.“

Уолстрийт приключи надолу последната за 2025 г. сесия, но основните индекси са с двуцифрени ръстове за годината

Биковете при технологиите изтъкват ключова разлика спрямо дотком балона: днешните най-скъпо оценени компании – като Nvidia, Microsoft и Alphabet – са сред най-печелившите в историята, а печалбите им растат бързо.

На този фон Сайра Малик, която управлява активи за 1,4 трилиона долара като главен инвестиционен директор на Nuveen, смята, че има още потенциал за ръст в технологиите и AI. Тя планира да увеличи експозицията си към някои от предпочитаните си позиции през 2026 г.

Т.нар. „Великолепна седморка“, заедно с производителя на чипове Broadcom – група, която Малик нарича „Великата осморка“ – се очаква да увеличи печалбите си с 24% тази година, повече от два пъти над прогнозата за S&P 500 като цяло.

„Смятаме, че растежът на печалбите оправдава по-високите оценки в технологичния сектор, който ще продължи да доминира и да води S&P 500 нагоре“, казва тя.

Малик не се притеснява особено от концентрационния риск, въпреки че няколко гиганта заемат рекорден дял в индекса:

„Не смятам, че пазарът задължително трябва да се разшири, за да е здрав. Живеем в свят на технологично доминиране от близо десетилетие – докато има печалби, акциите ще ги следват.“

Уолстрийт надживя „Продавай Америка“ и изпраща 2025 г. близо до рекордни върхове. Следва ли по-трудният етап?

Концентрационният риск не е само проблем на фондовия пазар, предупреждава Джак Аблин, главен инвестиционен стратег в Cresset Capital. Той е обезпокоен и от факта, че все по-голяма част от потреблението идва от заможните слоеве на населението.

„И на Уолстрийт, и на „Мейн Стрийт благоденствието се стеснява, което създава уязвимост. Малцинство от участниците формира по-голямата част от резултатите“, казва той.

Според Аблин ефектът на богатството може бързо да се обърне при пазарен спад и да тласне икономиката към рецесия. Затова Cresset залага повече на стойностни акции и малки компании, които биха спечелили от понижения на лихвите.

Що се отнася до AI, той не се наема да избира победители:

„Нямам кристална топка. Засега купуваме всичко – победителите в крайна сметка ще компенсират губещите.“

Инвеститорите влизат в 2026 г. твърде уверени, показва „Индексът на страха“ на Уолстрийт

Лари Адам, главен инвестиционен директор в Raymond James, очаква по-умерена 2026 г., с ръст от около 4% за S&P 500. Според него оценките вече трудно могат да растат повече, затова печалбите ще трябва да дойдат от реален ръст на корпоративните резултати.

„Пазарът е уязвим към разочарования след толкова дълъг период с необичайно ниска волатилност“, казва той.

Raymond James увеличава експозицията си към индустриалния сектор и потребителските стоки с незадължителен характер. Индустриалните компании се разглеждат като косвена AI инвестиция заради ролята им в изграждането на инфраструктурата, а потребителският сектор може да се възползва от по-високи разходи благодарение на данъчни възстановявания.

Защо търговията с AI акции може да бъде много по-различна през 2026 г.

Има ли балон при AI?

Роб Арнот, основател и председател на Research Affiliates, отговаря утвърдително, предупреждавайки, че е трудно да се печели от тази теза.

„Да залагаш срещу балон е най-бързият начин да фалираш. Балоните могат да продължат по-дълго и да стигнат по-далеч, отколкото можеш да си представиш“, казва той.

Арнот е убеден, че AI е истинска технологична революция, но подчертава, че подобни трансформации отнемат време и че е твърде рано да се знае кои компании ще оцелеят. По време на дотком еуфорията, припомня той, компании като Lucent и Nokia са били сред най-скъпо оценените в света.

Затова Арнот прилага стратегия, която автоматично намалява експозицията към акции с рязко нараснали оценки и пренасочва средствата към по-евтини и пренебрегвани сегменти - като международни и стойностни акции - с цел по-добра диверсификация.

Лале ли е, зюмбюл ли е, балон ли е - какво означава AI бумът за стратезите на Уолстрийт

Към картината може да добавим и коментара на Брет Арендс, финансов журналист с дългогодишен опит в отразяването на пазарите, икономиката и личните финанси. Инвеститорите, които се притесняват от срив при големите технологични акции през 2026 г., подобен на този от дотком ерата, биха могли да обмислят идеята да добавят към портфейлите си акции на малки компании със стойностен профил, пише той за MarketWatch.

Цените на акциите се определят от действията на купувачи и продавачи, което означава, че колкото по-популярна става дадена акция или група акции сред инвеститорите, толкова по-скъпа става – независимо дали фундаментите ѝ се подобряват или се влошават. Затова движението срещу масовото настроение или общоприетото мислене често създава възможности, коментира Арендс, носител на награда за финансова журналистика от Society of American Business Editors and Writers.

Никой не знае със сигурност кога и къде ще приключи сегашната мания по големите растящи акции, особено в технологиите и изкуствения интелект. Но няма сериозен спор относно мащаба ѝ и доколко тя е изкривила пазарите. Осемте акции, за които всички говорят – Nvidia, Apple, Microsoft, Alphabet, Broadcom, Meta, Tesla и Amazon – вече са толкова високо оценени, че заедно формират 35% от целия индекс S&P 500. Това означава, че ако инвестирате 1000 долара в S&P 500 с очакването за широка диверсификация между 500 компании, 347 долара от тях на практика отиват само в тези осем акции, пише още Арендс.

Относно дотком балона той казва: „Най-разумният ход по това време не беше пълното излизане от акциите, а пренасочването от модерните, прегряти сектори към исторически евтини стойностни акции на малки компании.“

През 2000 г., когато балонът се спука, големите акции на компании в растеж поевтиняха с 22%. В същата година стойностните акции на малки компании донесоха доходност от 22%, включително дивидентите. През 2001 г. големите растежни акции загубиха още 13%, докато малките стойностни акции нараснаха с 14%, обобщава Арендс.

*Публикацията има само информационни цели. Тя не представлява инвестиционен съвет и не трябва да се счита за оферта за покупка или продажба на активи.