Цените на недвижимите имоти и цените на акциите до голяма степен се движат ръка за ръка, предвид на зависимостта си от икономическия цикъл и ръста на икономиката. Разбира се, волатилността при двата вида активи е различна, като разминаване може да има и при краткосрочните им цикли.

Освен икономическият цикъл и ръстът на икономиката, има още един фактор, който до голяма степен предопределя позитивната им коралация – инфлацията. Тя е сериозен фактор у нас през последните 14 години (като изключим последните две години).

Виж още: Защо да купуваме недвижим имот в момента?

Ще направим едно дългосрочно сравнение на доходността от инвестициите на недвижими имоти с тази от инвестициите на борсата, за да видим коя е била по-добрата инвестиционна алтернатива за инвеститорите.

Въз основа на средните цени на недвижимите имоти в София към края на третото тримесечие на 2000 година (572 лева за кв. м, съгласно статистиката на НСИ) и средните цени към края на второто тримесечие на тази година (1 472 лева за кв. м), инвестицията в имот е донесла доходност от 257% (за 14 години въз основа на ръста в цените на имотите).

Към тази доходност обаче би следвало да добавим и доходността от отдаването на имота под наем, ако той е закупен с инвестиционна цел.

Инвеститорът би си докарал допълнителен доход от малко под 100% при капитализиране на приходите от наем и годишна възвращаемост от наемите в рамките на около 5% за период от 14 години.

Казано по друг начин, една инвестиция в имот през третото тримесечие на 2000 година би донесла доходност за инвеститора от около 355% до момента.

За сравнение, индексът на сините чипове SOFIX е нараснал от 100 пункта при своето създаване (горе-долу по същото време) до 551 пункта към края на второто тримесечие на настоящата година, или повишение от 450%.

Инвестицията в имот е изоставала, но не чак толкова, предвид на значително по-голямата волатилност на инвестициите на БФБ.

А трябва да се има предвид, че волатилността е сериозен фактор при инвестициите на борсата. Тя може да води както до по-големи печалби, така и до по-значителни загуби - нещо, което определено не се нрави на масата инвеститори и на тези с по-слаби нерви и по-ниска толерантност към риск.

За да онагледим в по-голяма степен волатилността на инвестициите на БФБ, ще посочим следните няколко примера.

От създаването си при ниво от 100 пункта до върха си през 2007 година индексът на сините чипове SOFIX е нараснал близо 20 пъти (до ниво малко под 2000 пункта). Това прави доходност от 1900% - нещо, което имотите никога не са достигали като процент.

След този главозамайващ ръст обаче SOFIX се понижава до минимум от около 250 пункта, като губи близо 86% от стойността си (срив, който също не може да се види при цените на имотите).

На практика към даден момент (когато индексът е достигнал своето дъно) ръстът му е възлизъл на едва 150% (през 2012 година, или след 12 години). В този момент доходността на имотите значително е изпреварвала тази от инвестиции в акции.

За сравнение, от 2000 година до пика си през 2008 година (година след пика при акциите), цените на имотите са поскъпнали около 5 пъти, а от върха до дъното през изминалата година (отново година след дъното при акциите) имотите са загубили около 35-40%.

Движението при цените на имотите е значително по-изгладено и се отличава с много по-слаба волатилност, което до голяма степен ги прави предпочитен инвестиционен актив от българите.

Разбира се, това, освен предимство, може и да е недостатък в периоди на икономически бум, когато най-вероятно отоново ще са с изоставащо представяне.