Недостатъците на родните индекси
Почти всички финансови специалисти препоръчват на инвеститорите да диверсифицират портфейлите си, като им напомнят „да не държат всички яйца в една кошница“.
Виж още: Как да подбираме акции и защо да купуваме сега?
Като най-лесен начин за диверсифициране се препоръчва инвестиране в индекс, като например в широкия щатски S&P 500 или в индекса на сините чипове Dow Jones. Така инвеститорите ще имат евтин и лесен достъп до широкодиверсифициран портфейл с представени всички отрасли и сектори на икономиката и водещите компании в тях.
За съжаление, подобна възможност не е налице за инвеститорите на БФБ. Въпреки че борсата ни изчислява четири индекса и инвеститорите биха си казали, че им се предоставят големи възможности, нещата далеч не стоят така.
На практика липсват фючърси върху индексите (възможност за директна експозиция и реализиране на печалби/загуби) при промяната в стойностите им.
Една от основните причини за липсата на фючърси (поне според обясненията на специалистите) е ниската ликвидност на пазара и опасенията, че индексите могат да бъдат лесно манипулирани (с малък обем търгувани акции по определени позиции), а от там да бъдат извличани нечестни печалби от търговия с фючърси.
Може би проблемът с ликвидността е основен за липсата и на индексни фондове, базирани на водещите индекси, изчислявани на БФБ. Налице са едва няколко индексни фонда (един от които е базиран на индексът на сините чипове SOFIX).
Проблемът с индексния фонд на SOFIX до голяма степен идва по направление на естеството на самия индикатор. Той включва относително добър брой компании за диверсификация, покриващи основните сектори на икономиката.
Проблемът идва от концентрацията. Купувайки индекса на сините чипове, вие на практика си купувате основно четири компании – Софарма, Монбат, Адванс Терафонд и Химимпорт, съставляващи над 50% от него (без да добавяме дъщерните дружества на Химимимпорт).
Друг негатив (поне според някои специалисти) е прекомерната концентрация на дружества от една икономическа група - тази на Химимпорт, която, посредством трите представени в индекса дружества, формира около 15% от него.
Хората, търсещи по-широка диверсификация, е много вероятно да погледнат към относително младия индекс BGBX40. Той е претеглен индекс, като включва водещите 40 компании на БФБ.
Сред позитивите му са претегляне на компаниите според капитализацията и фрийфлоута им, както и недопускане за това една компания да е с тегло повече от 10%.
Това, което би могло да притесни инвеститорите обаче, е фактът, че поради относително големия (според стандартите на родния ни пазар) брой компании, влизащи в състава му, в него често попадат по-слабо ликвидни и търгувани компании, не особено познати на масовите инвеститори.
Тук отново четирите компании – Софарма, Монбат, Адванс Терафонд и Химимпорт, са с най-голямо тегло, макар и малко по-малко от това в SOFIX (при ниво от над 36% в момента).
И все пак пред инвеститорите се дава възможност за по-широка диверсификация. За съжаление, липсва индексен фонд, базиран на BGBX40 в момента.
Индексът, който дава възможност за избягване на значителното влияние на горепосочените четири компании, е BGTR 30.
При него всички компании са с равни тегла, което, разбира се, носи след себе си и проблемът, че изменението му до голяма степен да се предопределя от силната волатилност при някои по-слабо ликвидни компании. Поради този проблем е много вероятно да не видим индексен фонд, базиран върху него.
И последният индекс, изчисляван от борсата, е този на дружествата със специална инвестиционна цел. В състава му влизат седем дружества, макар четири от тях да са с тежест от близо 80%.
Недостатъкът му е очевиден – прекомерната експозиция към сектора на недвижими имоти. Той обаче може да е добро средство за диверсификация и индексен фонд, базиран върху него, има своя резон.
* Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на акции.