Руските песни звучат силно, а танцуващите хора носят червени тениски с лика на Путин и надписи "СССР". 7000 души се събраха в Казанлък, за да почетат всичко руско. Това обаче не е Русия, това е България, която е страна членка на ЕС, се казва в репортаж на агенция AFP.

Това събитие напомни, че 25 години след комунизма връзките между България и Русия остават силни. И двете държави имат православна църква, азбука на кирилица и сходни езици.

Това недвусмислено подсказва, че който и да спечели парламентарните избори на 5 октомври, трябва да ходи сякаш по въже, за да запази връзките както с богатите на газ славянски братовчеди в Москва, така и с Брюксел, който отпуска финансови помощи.

"Не съм съгласна да сме на страната на ЕС и САЩ срещу нашите братя, да налагаме санкции срещу Русия. Защо? Само ще загубим", казва пенсионерката Миланка Калоянова, която присъства на руския фестивал в град Казанлък. "Повечето българи обичат Русия. Сегашните опити да се противопоставят нашите два славянски народа са обречени на провал", казва учителят по история Данаил Димов, цитиран от AFP и БГНЕС.

Русия освободи България от османско владичество през 1878 г. и след 1945 г. България беше на страната на Москва зад Желязната завеса като неин непоколебим сателит. Български продукти - от кисели краставички до електроника - се продаваха в съветския блок. Сега много хора изпитват носталгия по миналото.

Днес България получава 85% от необходимия й природен газ от Русия. Единствената АЕЦ в страната се захранва с руско гориво, а петролната рафинерия е собственост на руската компания "Лукойл". Руските туристи изпълват плажовете на българското Черноморие през лятото, а руснаци са основните инвеститори в българските недвижими имоти.

България обаче направи и решителен завой на Запад, като се присъедини към военния алианс НАТО през 2004 г. и към Европейския съюз три години по-късно. Макар че остава най-бедната страна в Евросъюза, България получи 6.85 милиарда евро от европейски фондове от 2007 г. насам, а българите и българските стоки имат свободен достъп до останалите 27 пазара в ЕС.

Кризата в отношенията между Запада и Русия заради Украйна значително усложни положението на правителството в София. Западният натиск ясно се видя през месец юни, когато тогавашният премиер Пламен Орешарски, обграден от двама американски сенатори, обяви, че строежът на българската част от газопровода "Южен поток" от Русия през Украйна се замразява.

Месец по-късно руският външен министър Сергей Лавров беше в София. Орешарски изведнъж промени тона и изрази надежда, че Брюксел ще приеме "много основателните аргументи" в подкрепа на българския участък от "Южен поток".

40% от българите категорично се противопоставят на западните санкции, наложени на Русия заради кризата в Украйна. Само 13% ги подкрепят, показва ново социологическо проучване.

Предстоящите предсрочни парламентарни избори идват само 17 месеца, след като правителството на Бойко Борисов бе свалено с национални протести на хора, на които им е писнало от крайната бедност и ширещото се връзкарство.

След хаоса при социалистите и без забележителен напредък 69% от хората описват сегашната ситуация като "непоносима", а социолозите прогнозират, че Борисов отново ще бъде премиер. Освен това отиващото си служебно правителство предупреди, че вероятността през зимата да има проблеми с доставките на газ е "много голяма и ние се подготвяме за криза".

В резултат на това отношенията с Русия се превърнаха в част от предизборната кампания. Ултранационалистическата партия "Атака" и някои членове на социалистите призовават за по-силни връзки с Москва. Междувременно Борисов няколкократно похвали управлението в Германия и канцлера Ангела Меркел като модел за подражание.

В същото време обаче той казва, че строежът на "Южен поток" може да бъде възобновен със съгласието на ЕС "още през октомври".