Заплащането на банкерите може да се извършва по по-усложнена схема, а сумите да имат по-малко нули, ако това зависеше от Международния валутен фонд (МВФ).

В най-новия си доклад за световната финансова стабилност МВФ оценява заплащането на ръководителите, корпоративното управление и поемането на рискове в някои от най-големите банки в света и препоръчва мерки, според които само разумното поемане на риск би се заплащало.

За световната финансова криза допринесоха редица количествени и качествени фактори, но в доклада на МВФ се казва, че структурата на заплащане на ръководителите е насърчавала банкерите да предприемат недалновидни рискове с трайни негативни последици.

Причините за подобно поемане на риск са много и сложни, но съществува общо съгласие във финансовата индустрия, публичния сектор и академичните среди, че структурата на заплащане в някои финансови институции, която подтиква към поемането на по-големи рискове, е изиграла важна роля.

За да бъде ограничено рисковото поведение, от МВФ предлагат редица реформи в заплащането, които банките могат да въведат.

Например, по-високото заплащане обвързано с по-дългосрочните резултати се свързва с по-малко риск. Нещо повече, банките, в чиято акционерна структура има повече институционални акционери, предприемат по-малко рискове. Както може да се очаква, периодите на сериозни финансови сътресения променят някои от тези ефекти, защото стимулите се променят, когато една банка е близо до дефолт.

Най-спорното предложение е мярка, според която мениджърите ще трябва да връщат получени в миналото бонуси, ако се установи, че впоследствие решенията им са довели до дългосрочни негативни последствия.

Надеждата е, че по този начин ръководителите е бъдат насърчени да поемат част от инвестиционните рискове, които са необходими за устойчивата дейност на банката, но поемането на рискове ще е обвързано с дългосрочното представяне вместо с тримесечните резултати.

Особено притеснително за МВФ е, че ръководители могат да използват впечатляващите си краткосрочни резултати като трамплин към нова кариера, докато в счетоводния баланс на банката остава една бомба със закъснител.

От МВФ също така предлагат промени и в бордовете на директорите, които ще им гарантират известна независимост от ръководството. Пример за обратното бе главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън, който бе едновременно начело на компания и част от борда на директорите.

От МВФ признават, че препоръките може да имат нежелани последствия. Промените в управлението и заплащанията могат да направят така че банковите дейности, които МВФ иска да следи, да се преместят в сивия сектор или към небанковите кредитни институции, за да бъде избегната регулацията.

Докладът и препоръките на МВФ за момента са малко повече от спекулации, но засилената регулация и обсъждането на заплащането вероятно предстоят.