Днес приключваме поредицата за това как живеят виновните за финансовата криза банкери в днешно време, която беше по доклад на организацията за разследваща журналистика Center for Public Integrity.

В няколко публикации ви представихме спокойния живот, който водят неколцина от тези банкери.

Дик Фълд, бившият главен изпълнителен директор на фалиралата Lehman Brothers; Джими Кейн, бившият ръководител на Bear Stearns; бившият главен изпълнителен директор на Citigroup Чарлз Принс; Стенли О'Нийл от Merrill Lynch и Кенет Люис от Bank of America в момента нямат работа, но пък разполагат със стотици милиони долари и множество луксозни имоти.

И докато Фълд, Принс, Люис и няколко други бивши главни изпълнителни директори, които вкараха компаниите си в блатото на ценните книжа, обезпечени с ипотечни кредити, в крайна сметка се оказаха богати, но без работа, двама други в момента се радват на сериозни професионални успехи.

Джейми Даймън и Лойд Бленкфайн, които оглавяват JPMorgan Chase & Co. и Goldman Sachs Group Inc., респективно, днес стоят на върха на световната финансова система, техните банки са по-големи и по-мощни от всякога и личното им състояние се увеличава.

Бленкфайн бе магнит за презрение и завист преди кризата, когато от Goldman му платиха 68 млн. долара бонуси за 2007 г., докато положението на икономиката се влошаваше. След това той си навлече обществения гняв след срива на икономиката, като лекомислено заяви, че Goldman върши “божа работа”, отпускайки кредити на компании.

Неговата репутация се срина до най-ниското си ниво през 2010 г., след като стана ясно, че Goldman Sachs е окомплектовала и продавала ипотечни ценни книжа, чиято цена е била проектирана, така че да падне, след което е скъсявала тези инструменти, отчитайки големи печалби, докато клиентите й са губели пари.

Срещу банката бе заведено дело от страна на щатската Комисия по ценни книжа и борси за една конкретна сделка на име Abacus. Goldman постигна извънсъдебно споразумение като плати 550 млн. долара глоба без обаче да признава, че е извършила нещо нередно.

И докато Бленкфайн бе злодеят, към Даймън се отнасяха като рок звезда и голям държавник.

Той бе добре дошъл в Белия дом и бе възхваляван като един от банкерите, чиято компания не е имала нужда от спасителни средства — въпреки че той беше приел такива под наставлението бившия финансов министър Хенри Полсън.

Барак Обама не пестеше суперлативи през февруари 2009 г. само седмици, след като встъпи в длъжност като президент.

“Има много банки, които всъщност се ръководят доста добре, като JPMorgan е добър пример за това,” каза Обама. “Не мисля, че главният изпълнителен директор Джейми Даймън трябва да бъде наказван за това, че върши доста добра работа с управлението на такъв огромен портфейл.”

Популярността на Даймън в Белия дом започна да намалява обаче, защото той бе отявлен критик на много от финансовите реформи, които бяха въведени като реакция срещу кризата. Тогава през 2012 г. JPMorgan обяви, че е изгубила милиарди долари, заради неоторизирани сделки в особено големи размери от страна на трейдър на деривативни инструменти в Лондон.

Даймън беше разследван за това, че е омаловажил проблема пред инвеститорите като той дори го нарича “буря в чаша вода.” Срещу компанията бе заведено дело от страна на Комисията по ценни книжа и борси, а Даймън трябваше да дава показания пред Конгреса. Миналата пролет той едва оцеля при гласуване на акционерите, което щеше да раздели двете роли, които той съвместява- председател и главен изпълнителен директор.

Миналия месец компанията обяви, че е разследвана от Министерството на правосъдието във връзка с ценните книжа, обезпечени с ипотечни заеми.

Когато проблемите му достигат връхната си точка, Даймън е потърсил съвет от Бленкфайн как да устои на бурята и да запази собствената си репутация и тази на банката.

През лятото Бленкфайн разговаря надълго и нашироко с журналисти и лобисти в луксозния хотел Mayflower във Вашингтон, където, като опитен държавник, отговаряше на всякакви въпроси от имиграционната реформа до първата му работа като продавач на ходтог на стадиона на Ню Йорк Янкис. BusinessWeek пък написаха материал за модниото въздействие на новата му брада.

При всичките тези възходи и падения нито един от двамата шефове не е страдал във финансово отношение.

Бленкфайн е получил 21 млн. долара за миналата година и е най-високоплатеният ръководител сред тези на 20-те най-големи финансови компании, според Bloomberg. Даймън е заработил около половината на тази сума, или 11.5 млн. долара, в резултат на загубата от неоторизираните сделки на трейдъра на банката в Лондон. Бленкфайн притежава акции на Goldman за около 256 млн. долара, според сп. Forbes.

Даймън си купува апартамент в Манхатън през 2004 г. за 4.9 млн. долара, както и второ жилище в същата сграда през тази година за 2 млн. долара. Той също така притежава имение за 17 млн. долара в Маунт Киско, Ню Йорк. Мезонетът на Бленкфайн в близост до Сентрал парк е оценяван на 26.5 млн. долара. Миналата година той и съпругата му си купуват имение на площ от 7.5-акра в Хамптънс с басейн и тенис корт за 32.5 млн. долара. Според Forbes Даймън притежава акции на JPMorgan за 223 млн. долара.

И докато Даймън и Бленкфайн запазиха постовете си, банките, които управляват и други щатски мегабанки станаха още по-големи и мощни.

Активите на JPMorgan са нараснали до 2.44 трлн. долара в сравнение с 1.78 трлн. долара преди фалита на Lehman Brothers през 2008 г. Активите на Bank of America сакачат от 1.72 трлн. долара до 2.13 трлн. долара в сранение, докато тези на Wells Fargo са нараснали повече от два пъти до 1.44 трлн. долара в сравнение с преди пет години. Goldman Sachs, която през 2008 г. не е в класацията на 50-те най-големи банкови холдингови компании, защото тогава е била само инвестиционна банка, в момента е петата най-голяма с активи на стойност 939 млрд. долара.

Преследваната от финансови проблеми Citigroup е единствената от петте най-големи банки, чиито активи са се свили в тези години.