Първият български комуникационен спътник получи зелена светлина
Бъдещият български комуникационен спътник е наречен България Сат-1 (BulgariaSat-1) и се произвежда от световния лидер в този бранш Space Systems/Loral. Компанията е изработила множество такива съоръжения, излъчващи сигнал от разстояние 36 000 километра до повърхността на Земята.
Комуникационните спътници предоставят широк диапазон от услуги - като се започне от интернет връзка в отдалечени райони, цифрово радио, комуникационни връзки за кораби и самолети и се стигне до ултра HD телевизия директно до дома.
Амбициозният и скъпоструващ проект е на най-големия телевизионен оператор в България "Булсатком", който за целта създаде компанията "България Сат".
За спътника се говори от почти две години, като през това време имаше разнопосочни сигнали какво реално се случва. "Булсатком" отдавна има точка на геостанционарната орбита, която й дава право на космическо присъствие.
Едва сега обаче всички детайли са договорени и предстартовото броене реално започна. Очаква се спътникът да излезе в орбита през 2016 г.
В момента "Булсатком" ползва гръцкия спътник Hellas, за да разпространява тв програмите си. Съоръжението бе на гръцкия телеком ОТЕ, който преди време го продаде на ArabSat.
Спътникът България Сат-1 ще бъде изстрелян от ракета Falcon 9 на компанията SpaceX от Кейп Канаверал през 2016 г. Той ще предлага телевизионни услуги на целия Балкански регион, което ще превърне "България Сат" в един от водещите технологични иноватори в региона.
България Сат-1 е базиран на доказаната спътникова платформа LS1300, която осигурява гъвкавост за прилагане на богата гама от технологични решения и приложения. Това позволява да се предоставят спътникови услуги за 15 и повече години.
България Сат – 1 ще се захранва от 6 слънчеви панела, генериращи общо 10кW и ще разполага с 32 мощни транспондера в честотен обхват Ku. Платформата осигурява гъвкавост за използването на широк обхват от приложения.
"SSL има дълга история на сътрудничество, както с големи и утвърдени спътникови оператори, така и с по-нови компании в предоставянето на високонадеждни спътници за технологично напредналите съвременни услуги", коментира президентът на компанията Джон Чели и добавя: "Беше удоволствие да помогнем на "България Сат" да достигне този важен момент - поръчването на първи спътник, което ще спомогне за по-голяма възможност за комуникации в региона и ще осигури най-модерните решения в доставката на информация и развлечения".
"Това е първият дългосрочен телекомуникационен проект от такъв мащаб в България. Благодарим на нашите клиенти за тяхното доверие - това, което правим, е за тях и стана възможно благодарение на тях. Без доверието на клиентите ни този технологичен пробив нямаше да бъде възможен. Ние сме отдадени да продължим да предоставяме все повече и все по-висококачествени услуги на клиентите на достъпни цени", каза Максим Заяков, изпълнителен директор на "България Сат" и "Булсатком".
Всъщност, първият и единствен засега български спътник е бил научно-изследователски, построен у нас от учени в Института за космически изследвания при БАН на базата на руска платформа и изстрелян в т.н. ниска околоземна орбита на 7 август 1981 г. от ракетата "Восток-2М" по повод 1300-годишнината на България. Затова и апаратът се нарича "Интеркосмос България 1300".
Този на "Булсатком" обаче ще е първият български геостационарен комуникационен спътник. Освен че ще използва спътника за клиентите си, българската компания ще предлага капацитет и на други оператори на Балканите и в Европа.
В началото на октомври компанията обяви, че е осигурила допълнително финансиране за инвестицията в мобилната си широколентова мрежа от четвърто поколение - 4G/LTE. Тогава "Булсатком" финализира преговорите за заем от международна финансова институция за подкрепа на проекта. Компанията спечели доверието на ЕБВР, която отпусна кредит от 20 млн. евро за четвъртата национална мобилна мрежа.
Стъпка по стъпка "Булсатком" оборва песимистите и печели доверието на инвеститори в предизвикателството.
От компанията обявиха, че финансирането от ЕБВР ще й позволи да инвестира в най-съвременните технологии и да предложи на клиентите си по-бърз и качествен достъп до широколентови услуги, особено за хората в малките населени места и отдалечените райони.
А в момента България е сред страните с едно от най-слабите покрития на широколентови услуги в ЕС - само 34%, а в районите, отдалечени от големите градове, процентът е много по-нисък.
"Доволни сме да подкрепим динамична и иновативна компания като Булсатком. Нашето финансиране ще подпомогне значима инвестиционна програма, която ще позволи на Булсатком да расте, а на клиентите им да получават по-добри услуги и да се възползват от предимствата на конкуренцията", коментира и Даниел Берг, директор на ЕБВР за България.
"Булсатком" даде сериозна заявка за това, че компанията иска да играе още по-важна роля вече не само на българския, но и на балканския пазар след изстрелването на сателита.