Когато напуска Мидланд, Тексас, през 1997 г., Браян Шефийлд не планира да се връща. Неговите баща и дядо забогатяват от петролни кладенци в района, живеейки с пиковете и сривовете на петролната индустрия. Шефийлд обаче се прицелва в кариера в света на финансите.

След като завършва университет, той се мести в Чикаго и започва да търгува с фючърси. Малко преди да навърши 30 г., Шефийлд търгува германски облигации в офис в Гибралтар и живее в крайбрежен град в испанския регион Коста дел Сол.

“Никога не съм мечтаел да се занимавам с петрол,” казва Шефийлд. “Има нещо като магнит обаче, което ме придърпа обратно”.

Петролната индустрия придърпва отчасти Шефеийлд защото светът на лихвените суапове и държавният дълг го изтласква, пише Bloomberg Markets. Шефийлд казва, че доходът му никога не е надхвърлял 100 000 долара на година, докато търгувал. “Не бях добър трейдър. Пиех бира, докато моите приятели поръчваха бутилки вино от по 100 долара.”

Шефийлд, който в момента е на 36 г., вече може да си поръчва от скъпите неща. За последните седем години в Тексас той създава бързо разрастваща се компания за добив на газ и петрол с 650 кладенеца и 4 000 обекта за бъдещ сондаж около Мидланд.

Шефийдл и неговата компания Parsley Energy Inc. прилагат най-новите методи за хоризонтален сондаж и фракинг на голям петролен залеж, който обърква много други преди тях.

Успехът на Шефийлд е сред многото истории, които, взети заедно, формират фракинг революцията в САЩ, която увеличава местния добив на петрол и намалява вноса. А неговият успех идва бързо.

Като основател, главен изпълнителен директор и най-голям акционер на Parsley Energy, Шефийлд става милиардер, когато компанията става публична през май. Той се превръща в най-младия милиардер в петролния бизнес, въпреки че спадът в цената на петрола и акциите на компаниите за фракинг в последните месеци свалиха стойността на състоянието му до под 1 млрд. долара.

В света има около 25 милиардери на възраст под 40 г., според индекса на милиардерите на Bloomberg. Сред тях Шефилд е единственият, който е натрупал състоянието си сам и който не е от технологична компания.

Богатството на Шефийдл идва от 13.4 млн. акции в Parsley Energy, които съставляват дял от над 14% плюс конвертируеми ценни книжа, които могат да му осигурят допълнителни 22.7 млн. акции.

Петролът е открит в близост до Мидланд през 1943 г. В момента районът около града е осеян със сондажни обекти. Ако бъде погледнат отгоре, той прилича на огромен недовършен жилищен проект.

Скалата, от която се добива петрол на дълбочина около 2 100 м, е известна като Spraberry Trend. Само в петролното поле Prudhoe Bay в Аляска има по-големи доказани резерви от Spraberry.

За съжаление, добивът на петрол от там е много труден. През 1953 г. - десетилетие, след откриването му, списание Time определя Spraberry като най-голямото неикономично петролно поле в света.

Въпреки всички трудности, доста хора са имали успехи през годините. Сред тях са и предците на Браян Шефийлд. В края на 60-те години Джо Парсли и неговият приятел Хауърд Паркър основават Parker & Parsley Petroleum Co. и печелят пари от Spraberry. Зетът на Парсли - Скот Шефийлд, който е и баща на Браян, впоследствие се присъединява към бизнеса.

През 1997 г. Parker & Parsley се слива с Mesa Inc. - петролната и газова компания на Т. Буун Пикънс, с което се създава Pioneer Natural Resources Co. Скот става главен изпълнителен директор на Pioneer и заема тази длъжност и до днес.

“През 1997 г., когато завърших гимназия, положението в петролния бизнес бе тежко,” казва Браян Шефийлд. Той си спомня, че баща му ограничавал бюджета и уволнявал хора в Parker & Parsley.

Десетилетие след като си тръгва обаче, Шефийлд се връща в Мидланд. Когато кариерата му на трейдър върви към своя край, баща му му предлага да влезе в петролния бизнес.

Когато е създадена Pioneer, Парсли запазва правото да управлява 109 петролни кладенци, които пробива преди години. Шефийлд започва през 2007 г. като ръководител на тези кладенци, които му носят известни доходи.

Да се занимава само със събирането на такси и контрол на поддръжката обаче не му харесвало особено. Той решил, че е време да изучи индустрията задълбочено.

„По това време знаех само как да търгувам, спекулирам и хеджирам. Не знаех в какво влизам.” В продължение на повече от година Шефийлд работи в Pioneer и се учи как се правят нещата. По същото време той разговаря с дядо си по телефона почти всеки ден.

През 2009 г. Шефийлд започва да набира средства за свои собствени сондажни проекти. Той взема 500 000 долара заем от Къртис Кайем, чийто баща доставя тръби на Parker & Parsley. Заемът трябвало да бъде върнат за пет години. Срещу удължаването му Кайем получил 10% в компания, която имала план, но нямала активи.

С парите на Кайем Шефийлд започва да купува изтекли договори за сондаж, точно когато финансовата криза и глобалната рецесия свалят цените на петрола до петгодишни дъна. Той също така находчиво придобива специални права за добива, които дават на купувача възможността да пробива под горните слоеве на скалата, които вече са отдадени.

Това позволява на Шефийлд да достигне до геоложка структура на по-голяма дълбочина, известна като Wolfcamp.

По това време хоризонталният сондаж и други техники точно се зараждали, фракинг революцията започвала. Шефийлд скоро осъзнава, че новите сондажни методи разкриват възможността за по-големи печалби.

Според 62-годишния Скот Шефийлд, разработването на Spraberry и на така наречения Пермския басейн, който обхваща части от Тексас и Ню Мексико, едва сега започва. “Хората ще разработват тези зони в следващите 100 години,” казва той. “Пермският басейн ще се окаже най-голямото петролно поле в САЩ и едно от 10-те най-големи в света.”

С нарастващия си портфейл от сондажни обекти, Parsley Energy успява да привлече и по-големи инвеститори. През 2012 г. и 2013 г. компанията взема назаем общо 200 млн. долара от инвестиционната банка Chambers Energy Management LP.

Един от уроците, които Шефийлд казва, че научава от дядо си, на когото кръщава компанията, е, че контактите са от голямо значение в петролния бизнес. “Има мафия, за която не говорим – мрежа в Мидланд,” казва Шефийлд.

Шефийлд споделя, че нарастващото въодушевление по отношение на Spraberry ги притеснява дотолкова, че това може да изостри конкуренцията за обородуване, доставки, услуги и талантливи служители и да увеличи разходите му.

Петролният гигант Exxon Mobil Corp. наскоро е купил 16 000 хектара земя, граничеща с тази на Parsley Energy. “Това ме изнервя,” казва Шефийлд. “Голяма компания, която иска да вдигне 50 платформи от нищото, ще вдигне разходите.”

За да поддържат разодите ниски и да улесняват наемането, компаниите често не искат да се местят в Мидланд, казва Шефийлд. През август Parsley Energy мести централата си в Остин, на около 500 км източно.

Има и един риск, който нито един петролен производител не може да контролира напълно – падащите цени. През последните две години цената на петрола в повечето време бе над 90 долара на барел, след което тръгна надолу.

Фючърсите на щатския петрол падат с 29% от пиковите си нива през юни до 75.47 долара за барел на 17 ноември. Цената на акциите на Parsley Energy падат през октомври, заедно с тази на петрола, понижавайки се до под нивото от IPO-то на компанията. Миналата седмица възстановиха част от загубите, след като компанията завиши прогнозата си за производството.

“Трудни времена за петрола,” казва Шефийлд. “За щастие, има страхотен район за сондаж.” Дори и след спада в цената на петрола и на акциите на неговата компания, състоянието на Шефийлд се оценява на около 900 млн. долара, което е доста повече, в сравнение с времето, когато живее на брега на Средиземно море.

Шефийлд казва, че като си спомни за дните, когато си мислел, че ще забогатее във всяка други индустрия, но не и петролната и в Мидланд, му става забавно: “Не мога да повярвам, че съм могъл да си помисля подобно нещо.”