Всички ние сме вършили неща с парите си, с които не се гордеем.

Независимо дали сме продали акции на дадена компания точно преди цената им да скочи, дали сме се притеснявали да преговаряме за заплатата си или пък не спестяваме достатъчно, но дори и най-добрите са склонни на грешки.

Успелите хора не са изключение.

Вижте какво казват седем главни изпълнителни директори и милионери за техни финансови решения, за които съжаляват.

Ето как те отговарят на въпроса на Business Insider: "За какво съжалявате най-много във финансово отношение?":

Позволих на други хора да ме разубедят да не правя страхотна инвестиция.

Тони Робинс, мултимилионер и лайф коуч:

"Имам курорт във Фиджи, а там имаше една малка компания за бутилиране на вода. Бутилката изглеждаше страхотно, а водата имаше страхотен вкус. Наех човек да проучи бизнеса.

Той беше от така наречените „експерти“. Казах му: „Мисля, че мога да инвестирам“. Мислех, че мога да купя 30% от компанията за половин милион долара.“

"Той дойде отново при мен и каза, че компанията не разполага с ресурси и капацитет, за да успее. Аз приех това и се отказах. Сега си спомням за това и всеки път, когато си отварям бутилка Fiji Water, съжалявам. Така че използвайте експертите си като учители, но правете собствено проучване и търсете по-надълбоко."

Купувах акции на банка, която „не може“ да фалира.

Кен Лин, главен изпълнителен директор и основател на Credit Karma, която наскоро бе оценена на 1 млрд. долара:

"През 2008 г. купих акции на WaMu два дни преди банката да фалира. По това време смятах, че хората разпродаваха акциите от паника и че банка като WaMu няма или не може да фалира.

"Съвсем ясно се оказва, че съм грешил. Тази инвестиция ми даде ценен урок за това колко бързо могат да се променят нещата в бизнеса."

Премислял съм прекалено много дадени инвестиции

Джон Стейн, основател и главен изпълнителен директор на Betterment:

"Изгубил съм много време и пари от това, че съм премислял прекалено много дадени инвестиции. Независимо дали става въпрос за откриването на десетина брокерски сметки, концентрирането прекалено много върху отделни ценни книжа или опитите да сключва прекалено сложни сделки — всичко това бе загуба на пари и време.

"Парите са едно настрана, но най-вече никога няма да си върна стотиците часове, които отделих в опити да победя пазара."

Позволих да бъда накарана прибързано да приема дадена работа.

Сали Кроучек, председател на Ellevate Network и бивш ръководител на Wall Street:

"Най-голямото ми съжаление във финансов план е, че бях накарана прибързано да приема работа и така не ми бе позволено да направя пълно проучване с какво се захващам или да науча напълно всички подробности.

Бях доведена, за да върна една компания отново на печелившия път; бях се срещнала с главния изпълнителен директор и с трима други представители на компанията.

Молбата ми да се срещна с хора на моето ниво в компанията не бе удовлетворена, тъй като те не били информирани за моето наемане; молбата ми да се срещна с членове на борда на директорите също бе отхвърлена защото „ние не практикуваме по този начин.“

Главният изпълнителен директор ми каза, че ще остане на поста и ще ми помогне с навлизането ми в компанията. Беше ми казано, че назначението ми трябва да бъде обявено бързо, защото това е част от реорганизацията в компанията; така моето съгласие бе договаряно до късно през нощта в деня на изявлението. Финансовото ни споразумение не бе гарантирано, а просто едно „ръкостискане“.

Какво ли можеше да се обърка? Можете да предположите как се развиха нещата: главният изпълнителен директор напусна след няколко месеца, а това се оказва най-голямата финансова грешка в живота ми."

Не се възползвах от бизнес възможност.

Кип Тиндел, съосновател, председател и главен изпълнителен директор на The Container Store:

"Когато бяхме млади и току-що се бяхме оженили с жена ми Шарън, нямахме никакви пари. Можеше да си купим страхотен имот в Телърайд, Колорадо. Искахме да отворим малък ресторант. Не бяха много пари – около 55 000 долара; това щеше да е страхотна инвестиция.

Ако бяхме измислили как да намерим парите, бизнесът ни щеше да се разрасне значително. Впоследствие Телърайд стана това, което е, а днес дори и Опра Уинфри има къща там.

Съжалявам за това. В същото време се радвам, че не го направихме, защото в противен случай нямаше да съм създал The Container Store. А в момента съм много горд от финансовите резултати на The Container Store."

Позволих на други хора да контролират напълно парите ми.

Скот Адамс, създател на комедийния комикс Dilbert:

"В началото на кариерата ми, когато бях супер зает, аз позволявах на професионалисти в моята банка да управляват половината ми пари срещу обещанието, че ще правят задълбочени лични проучвания, преди да инвестират в компании.

Те ми бяха купили акции на Enron, WorldCom и още няколко бижута.

Научих по трудния начин, че професионалното инвестиционно управление при избирането на акции е до известна степен измама. (Винаги. Не само в моя случай.)"

Продавах акции на компания, в която вярвам.

Рон Шайх, основател на Panera Bread:

"От лична финансова гледна точка най-голямото ми съжаление е, че съм продавал акции на Panera, защото това е най-добрият ми актив през моя живот."